Николай Цонев: Осем години слушах какви ли не небивалици за армията и нейните възможности. Омръзна ми да чета глупости от знайни и незнайни „специалисти” в областта на отбраната

Като се започне от Бойко Ноев, Аню Ньойски (бел. ред. – популярен прякор на Аню Ангелов, военен министър в първия кабинет на Борисов), измисления Йордан Божилов и се стигне до „гения” на унищожението на Българската армия и нейните отбранителни способности – Николай Ненчев.
Повод на възмущението ми е, че новият министър на отбраната Красимир Каракачанов се опитва да убеждава обществеността, че е изтеглил позицията на служебния кабинет и в частност на министъра на отбраната Стефан Янев за плачевното състояние на армията, не защото е невярна, а, видите ли, не се предлагали решения.
Осем години ни заливаха с лъжи и ни мамеха, че Българската армия има готовност да изпълнява конституционните си задължения – и президентът Първанов, и Ньойски, и Ненчев, и псевдопрезидентът Плевнелиев.
Осем години никой не каза истината, че на Борисов и ГЕРБ не им пука за състоянието на армията, по-важно им е МВР – там са инструментите за натиск, изнудване и насилие.
Осем години унижение на армията, вследствие орязването й на бюджета с 200 млн. през 2009 и 560 млн. през 2010 и досега, всяка година!

Какво още стана за тези осем години:
– Никой не даде обяснение защо беше премахната глава десета от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, засягаща социалната политика на Министерството на отбраната. Властващите не разбраха, че глава десета „Социална политика” е създадена не защото е била Тройната коалиция, а защото от 01.12.2007 г. вече имаме професионална армия и да си военнослужещ е професия с всички произтичащи от това ограничения на гражданските права на служещите в армията.
– Бяха забравени социалните стимули в Министерството на отбраната като безплатната храна (и премахване на порциона), безплатните жилища и детски градини, спортните комплекси, почивките за военнослужещите преди и след мисия, безплатното образование и военната служба като държавна, а не договорна, както е сега. Договаряш се да изпълниш дълга към родината – разбирането на Ньойски!

– Не бе повдигнат въпроса за заплащането в армията. В началото на 2008 г. войникът стартираше с 391лв.(триста деветдесет и един лева) заплата. Не е шега, 391 лв. да носиш служба, дежурства, лагери, каска, противогаз, оръжие и огромна отговорност. През 2008-2009 г. заплатата бе увеличена с близо 60% и достигна до сегашните 609лв. От 2009 (преди правителството на Борисов) остана и увеличението с 15% за специфични условия на труд, което никой не смее да премахне, тоест стартовата заплата е 700 лв. Задължително е да се отбележи като изключително важно – това стана без да се поиска и един лев от бюджета допълнително, само с управление на финансите в Министерството на отбраната.
– Не бе приложен Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България влязъл в сила на 12.5.2009 г., където е предвидено увеличение на сержантските заплати с 25% и войнишките с 33% (чл.212). От неизпълнението на този член от закона възниква въпросът: Къде е разликата от неизплатените увеличения на заплати за осем години, за около 12 млн. на месец, 144 млн. на година или 1,152 млрд. за осем години?

– Абсолютно никой не си направи труда да предложи да се приложи параграф 44 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за отбраната (ЗОВСРБ) публикуван в ДВ бр.35, който задължава Министъра на отбраната да създаде Военен пенсионен фонд. Всички разчети са в НОИ.
Осем години съществува неефективен, смешен, порочен и източващ бюджета на Министерството на отбраната, абсолютно ненужен Резерв на Въоръжените сили. Да не се забравят и недоносчетата наречени Закон за Военна полиция и Закон за военна информация, създадени без мотиви и обосновка при наличие на Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България!

Осем години всички управляващи, ГЕРБ, БСП, ДПС, АТАКА, Реформатори и други партии неглижираха националната сигурност и се стигна некомплекта на армията да надмине 30 и повече процента! След осем години, служебното правителство и президентът имаха силата и достойнството да кажат, че армията изпълнява ограничено конституционните си задължения.
Българското общество мълчи, ние сме в опасност и сме родолюбци само на Трети март!

Горко ни!

Автор: Николай Цонев, военен министър 2008-2009 г.
Източник: e-vestnik.bg