По молба на “Российская газета” командването на Южния военен окръг показа тренировъчна стрелба от крупнокалибрената картечница “Корд”, а кореспонденти на изданието заснеха неголям видеоклип, посветен на тестването на оръжието.
Пробата на оръжието се осъществява на полигон “Молкино”, разположен недалеч от кубанския град Горячий Ключ. Картечницата “Корд” за тренировъчна стрелба е установена на брониран автомобил “Тигр”, а в качеството на мишена се използва бронирана плоча, които военните наричат “Гонг”. Тя е закачена на верига и при попадане на куршуми в нея издава специфичен звук, позволяващ безпогрешно да се определи, че целта е поразена.
На цивилен, който никога не е виждал “Корд” отблизо, това оръжие прави впечатление дори само с външния си вид: по-скоро прилича на пушка, отколкото на картечница. А, когато започне да стреля, издава внушителен звук, който създава усещането, че наблизо стреля гаубица. Калибърът ѝ е 12,7 мм, скорострелността – 650 изстрела в минута. Оръжието тежи над 30 кг, но е смятано за най-леката картечница в света с подобна скорострелност.
За да видят на практика пробивната способност на “Корд”, репортерите използват като мишени два чувала, напълнени с пръст и големи парчета бетон. Чувалите са разположени един под друга, а до тях има видеокамера. На заснетите кадри изглежда сякаш чувалите просто падат, но след стрелбата, при разглеждането на мишените, ясно се виждат повредите по тях: 40 кг пръст и бетон просто са пръснати на парчета.
Кадри са заснети и с дрон, за да се види работата на оръжието от различни ъгли. В този случай снимките са от няколко десетки метра над земята.
Според характеристиките на “Корд” оръжието е предназначено за борба с лекобронирани цели на разстояние до два километра. Но заради високата си скорострелност се ползва и като зенитна картечница. Именно в това си качество е монтиран на кулата на танка Т-90.
Източник: bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.