Легендарните руски спецназ: 5 държавни структури с елитни специални части

Легендарните руски спецназ: 5 държавни структури с елитни специални части
Представяме ви Топ 5 на руските спецчасти, прославили думата “спецназ” по цял свят.

  1. ГРУ Спецназ

Родените през 1950 г. специални части на Главното разузнавателно управление (ГРУ) са “очите и ушите” на генералния щаб на руската армия.

Неслучайно емблемата им е прилеп на фона на земното кълбо и наподобява емблемата на Батман. Също като прилепа, ГРУ Спецназ действат тайно в тъмнината на нощта по целия свят.

На 21 август 1968 г., в нощта преди Варшавския договор да влезе в сила, тези части навлизат в Прага и слагат край на Пражката пролет, като с лекота поемат контрола над всички основни административни сгради в чешката столица.

Спецназ ГРУ са поемали мисии в Ангола, Бейрут, Виетнам, Афганистан и Камбоджа, където дори успяват да откраднат чисто нов хеликоптер AH-1 Cobra от американска база.

  1. ФСБ Спецназ

Когато палестински терористи нападат и убиват членове на израелския отбор на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., съветското ръководство е решено никога да не позволи нещо подобно да се случи в СССР. Две години по-късно към КГБ е създаден отряд “Алфа” за борба с тероризма. Москва се готви да стане домакин на Лятната олимпиада през 1980 г., а “Алфа” е натоварен със задачата да гарантира сигурността на събитието.

Сред най-прочутите операции на “Алфа” са атаката (заедно със Спецназ ГРУ) на двореца Таджбек в Афганистан и покушението срещу афганистанския президент Хафизула Амин през 1979 година. По време на войната в Чечения отрядът се опитва да освободи болница в Будьоновск, завзета от терористите. Опитът за щурм обаче е предотвратен, а терористите успяват да избягат.

През 2002 “Алфа” и другарите им от “Вимпел” (създадена през 1981 г.) щурмуват Театралния център на Дубровка в Москва, след като той е превзет от терористи. При операцията са освободени 750 заложници, а 36 терористи са убити. За жалост по време на щурма и по-късно в болница умират 130 заложници.

  1. Спецчасти на въздушните войски

За разлика от колегите им от Спецназ ГРУ, въздушните спецчасти не работят по целия свят. Основната им задача е да подготвят почвата в тила на врага за масовото приземяване на ВВС – обикновено те действат на разстояние не повече от 2000 км от силите си.

Спецчастите на ВВС в момента се представляват от 45-а отделна гвардейска бригада със специално предназначение (до 2015 г. – полк). По време на Първата чеченска война войниците от полка участват в щурмуването на Грозни.

Чеченските бунтовници са шокирани от “тихия” метод на работа на спецназовците: те безшумно окупират сграда след сграда и ги оставят в ръцете на моторизираната пехота, която върви след тях. Цели чеченски подразделения изчезват без следа.

  1. Военноморски спецназ

Първите съветски подводни разузнавачи се появяват при обсадата на Ленинград през 1941 г., за да пазят града от Балтийския флот. Там те се сблъскват с торпедни катери от 12-та италианска ескадра, която атакува съветските военни кораби, мостовете, комуникационните постове и инфраструктурата на града. В резултат съветските специалистите попречват Ленинград да бъде взривен.

Днес подразделенията на руските водолази-разузнавачи (ПДСС) са базирани при всеки руски флот и в редиците им служат най-добрите от най-добрите морски пехотинци.

Мисията им е да гарантират сигурността на военноморските съоръжения и военни кораби. В случай на война ПДСС поемат саботьорски мисии във вражески води.

  1. Силите за специални операции

Силите за специални операции (ССО) са най-младите от всички спецназ подразделения в Русия – те са създадени през 2009 година. Структурата им е подчинена на генералния щаб и включва всички видове спецчасти в армията.

Информацията за персонала и операциите на ССО е класифицирана. Знае се, че бойците им са участвали в операциите в Крим (2014), Сирия и в сблъсъци със сомалийски пирати. / bg.rbth.com


Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.