Коя е най-екзотичната руска военна техника?

Военната техника е призвана само с външния си вид да всява страх и ужас сред потенциалния враг

Но освен тези чувства, тя предизвиква цяла буря от емоции: възхищаваш се от конструкторските решения, а понякога любопитстваш и се чудиш – най-вече заради нестандартния външен вид.

В статията е разгледано това руско оръжие, което е с най-екзотичен външен вид.

Вихърът на въздушна възглавница: десантният катер „Зубр“ „Зубърът“ практически не се вижда, когато е в движение, създава впечатление, че към брега се носи стълб от морска пяна.

Но в един момент най-големият и най-бързият десантен кораб в света тежко стъпва на брега с ужасяващо бучене и тогава могат да бъдат разгледани четирите му огромни въздушни перки на кърмата, обвити в пръстеновидни обтекатели, и гъвкавата „пола“, която създава въздушната възглавница. Благодарение на нея катерът „се носи“ над водата. „

Зубърът“ може да превозва тежка техника, десантни групи и да ги стоварва на необорудвани брегове. И освен това, този кораб е истински всъдеход. Той може да се придвижва не само по вода, но и по суша, и върху лед, преодолявайки препятствия до метър и половина. Освен в Русия, „Зубр“ е приет на въоръжение и в Гърция.

Морският Робокоп: зенитната артилерийска ракетна установка „Палма“ Първото нещо, което ти идва на ум, след като съзреш ЗРАК „Палма“, това е абсолютната му прилика с човешко същество: ето я главата, с очи и уста, а това са двете ръце. При това се оказва, че „главата“ са оптико-елекронните насочващи системи, монтирани в „кълбо“ върху установката, а устата и очите са телевизионен и инфрачервен канали и лазерен далекомер.

При вглеждане отблизо се оказва, че „ръцете“ са се превърнали в скорострелни оръдия и установки за зенитни управляеми ракети. „Човечето“ се грижи за безопасността на водните плавателни средства и поразява противокорабните ракети, насочени към кораба, ако няма възможност на борда му да бъде разположена голяма зенитно-ракетна система.

„Палмите“ се монтират на фрегатите „Гепард“, произведени за виетнамските ВМС, и на руската фрегата „Адмирал Горшков“, която ще встъпи в строя през тази година. Предшественикът на самолет от пето поколение: Су-47 Беркут Беркут прилича на обикновен боен самолет, само докато не обърнеш внимание на крилете му: оставаш с впечатлението, че при създаването му конструкторите нещо са объркали и са ги поставили под неправилен ъгъл. Но „неправилното“, така нареченото крило с обратна стреловидност, е и главното преимущество на Беркут.

По този начин, излитайки от късата писта на самолетоносача, такъв самолет бързо набира скорост и преминава към хоризонтален полет, без да рискува да падне във водата. Самолетът може да маневрира при ниски скорости и дори може да осъществява динамично спиране („кобрата на Пугачов“), при което той лети с опашката напред, без да влезе в „тирбушон“.

Може да се каже, че Су-47 е прародителят на самолета от пето поколение ПАК ФА. Тъй като това е единственият руски самолет с габаритите на изтребител, но при това оборудван с вътрешен товарен отсек, в хода на изпитанията в рамките на програмата за ПАК ФА, той носи товарни имитатори на перспективните управляеми ракети.

Беркут е създаден като експериментален самолет в един единствен екземпляр и не е произвеждан серийно. Екраноплан: летящият кораб Екранопланите са своеобразен хибрид между кораб и самолет, при това не е ясно, кои качества са по-характерни за него – на самолет или на кораб? Те излитат и кацат на вода, могат да летят със скорост от 500 км/ч на няколко метра над водата. Така че за екранопланите не са страшни морските мини и торпедата на противника. Незабележими са и за вражеските радари.

В СССР са разработени два вида екраноплани: „Орльонок“ и „Лун“. Последният бе приспособен за противокорабните ракети „Москит“ и представляваше страшно оръжие. Дори му излезе прякор – „убиец на самолетоносачи“. „Лун“ бе произведен в един единствен екземпляр; след като създателят му Ростислав Алексеев почина, разработката на този модел бе прекратена. „Орльонок” бе с по-малки размери и бе разработван като средство за осъществяване на десант. „Орльонок“ можеше да превози до 200 морски пехотинци и два танка.

СССР планираше да произведе 120 „Орлета“, но и този екраноплан бе достигнат от печална съдба: поради липсата на финансиране проектът бе замразен. След разпадането на СССР разработките в областта на бойните екраноплани бяха окончателно закрити и тяхното производство бе прекратено. Почти конвертоплан: вертолетът Ми-12 За разлика от американския Оспри V-22, най-големият вертолет в света Ми-12 няма перки за завои, но той също е произведен по напречна схема, която, поради нейната сложност, се прилага изключително рядко при вертолетите. Но направата на вертолет с голяма товароподемност е невъзможна с използването на обикновена схема, по принцип този гигант е замислен за военните като машина, способна да транспортира неразглобяеми товари, тежащи над 30 тона, например балистични ракети.

Освен необичайната схема на разположение на витлата, „черешката“ на Ми-12 са неговите криле: около фюзелажа крилото е по-тясно. Този конструкторски ход повишава управляемостта на вертолета и неговата подемна сила. През 1969 г. с този вертолет е поставен рекорд по товароподемност. Той издига товар, тежащ 40,2 тона на височина 2 250 м.

Засега този рекорд не е подобрен. Независимо от всичките ѝ постижения и най-високите оценки, машината не достига до серийно производство. Военните се отказват от Ми-12, а за граждански цели такива вертолети не са необходими в големи количества.
Източник: “Руски дневник“