Защо за руските военни учения не наемат статисти?

Защо за руските военни учения не наемат статисти
В крак с времето

При последните учения на руската армия войската всеки път бе вдигана на учебна тревога внезапно, а географията на маневрите продължаваше да бъде твърде разнообразна. Личният състав и бойната техника се прехвърляха от централните райони на страната на хиляди километри в Сибир и в Далечния Изток.

Само че днес е прекалено скъпо и непрактично да се строят макети на населени места, за да се провери действието на ядреното оръжие. Същото важи и за наемането на статисти, които играят мирно население. Освен това, руската армия по същество се насочва към нанасяне на удари не по мирното население на противника, а по неговите въоръжени сили. За учебни мишени руската армия, както и преди, продължава да използва бракувана техника, но си има и свое ноу-хау.

Специално предприятие произвежда надуваеми макети на бойна техника за руските въоръжени сили. Не става дума просто за големи играчки. От конвейера слизат пълноценни технически приспособления. Макетите на танкове, например, са направени от специален метализиран материал на гумена основа, който на екраните на локаторите ги прави да изглеждат почти същите като истинската техника. Надуваемата техника се вижда и в инфрачервения диапазон. Освен това, тя има пълна външна прилика, включително въртящ се купол и резервоари.

 

По същата технология се правят копия почти на всички видове военна техника. Внедряването на иновацията позволява на армията не само да се откаже от такива ерзаци като фенерни макети на танкове и БТР-и, но и да повиши равнището на провеждане на маневрите. В условията на съвременната война, водена с използването на най-новите постижения на науката и техниката, това е изключително важно.

През последните години в Русия редовно се провеждат командно-щабни учения. А след разпада на СССР армията, преживяла не най-добрите се времена, на практика не беше излизала от казармите и за ученията нямаше пари.

Ученията в СССР и в царска Русия

Руската армия има богат опит в провеждането на учения. В миналото често маневрите са организирани с показни цели – да се демонстрира стойката на войниците, да се видят техните униформи, екипировка и оръжие. По правило те съвпадат по време с визити на високопоставени лица. В дореволюционна Русия бойните качества на императорската армия редовно се демонстрират в присъствието на самия цар.

Военните учения придобиват голям размах в Съветския съюз. През 30-те години на миналия век СССР е сред първите страни, започнали да провеждат широкомащабни маневри с участието на въздушно-десантни войски. През 1935 г. в рамките на ученията в Украйна и в Беларус пред очите на съветски и чуждестранни генерали участват съответно 3700 и 5700 души. Ефектът, който те предизвикат, е толкова силен, че и европейските издания пишат за съветските маневри. Нито една армия в света дотогава не е организирала нищо подобно до онзи момент.

 

След Втората световна война организацията на ученията в Съветския съюз е приведена в съответствие на всички канони на военната наука. В началото на 50-те години свърхдържавите отработват тактика за прилагане на ядрено оръжие за пробив на укрепленията на противника при потенциални бойни сблъсъци. През 1954 г. в СССР с тази цел са проведени мащабни маневри на Тоцкия полигон в района на Южен Урал. За да се види какви могат да бъдат последиците от ядрен удар, в епицентъра му са издигнати полеви укрепления и разположени десетки единици бракувана военна техника. В ученията участват 45 000 души личен състав.


Loading...

Най-големите маневри в историята на руската армия са ученията “Запад-81”, проведени през 1981 г. на западната граница на страната. Числеността на участвалите в тях войски превишава 100 000 души, без да се броят хилядите танкове и бойни самолети. По размаха си “Запад-81” може да се сравни само с гигантските операции по времето на Втората световна война.

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.