Корпорацията “МиГ”: до небесата и отвъд

До края на 1930-те години съветските военновъздушни сили натрупват богат опит във въздушните бикти, а пилотите им се бият в Испания срещу Луфтвафе, както и в граничните сблъсъци с Япония от 1938 г. до 1939 година.

През този период съветските експерти се запознават с най-добрите немски самолети и става ясно, че дните на бавните самолети са преброени. Бъдещето очевидно принадлежи на ново поколение бойни самолети, които могат да летят с висока скорост и на големи височини. Тъй като Съветският съюз все още не произвежда нищо подобно, московска авиационна фабрика е натоварена със задачата да създаде фундаментално нов самолет.

Бюрото включва опитни инженери и е ръководено от инженер Артьом Микоян, а Михаил Гуревич е негов заместник. И двамата преди това са работили в едно от водещите съветски конструкторски бюра начело с Николай Поликарпов, а оттам идва и по-голямата част от персонала на новото предприятие.

Поликарпов и неговият екип вече са започнали да развиват нов съветски боец с работно обозначение И-200. Микоян и Гуревич трябва да обединят всички предишни постижения, да подобрят съществуващото оформление и да предложат нещо коренно различно от всичко, което в момента се произвежда от съветския военно-промишлен комплекс.

Те завършват тази забележителна задача за рекордно време, а полученият боен самолет полита в небето през април 1940 г., правейки невероятно впечатление още на първата си мисия. След някои промени през декември 1940 г., самолетът е пуснат в производство с ново име – МиГ, съкращение от първите букви на имената на главните конструктори .

Във войната и отвъд

След няколко месеца МиГ-1 е заменен от МиГ-3, още по-бърз модел с по-висок полетен таван. В ранните години на Втората световна война той е най-напредналият самолет на Съветския съюз и най-разпространеният сред новото поколение въздухоплавателни средства. Повече от 3000 самолета МиГ-3 излизат от монтажните линии през 1942 година. Въпреки това тяхното производство е почти спряно през същата година, тъй като тежките загуби в битки означават, че съветската индустрия не може да произведе достатъчен брой от сложния двигател на МиГ.

Производствените съоръжения в Москва трябва да бъдат евакуирани във волжкия град Куйбишев (наричан сега Самара), но не е възможно да се пресъздаде отначало цялата сложна производствена верига на МиГ – това се случва едва след като предприятието е върнато обратно в Москва.

Съветските конструктори веднага получават нова задача: в битките с Луфтвафе става ясно, че следващата стъпка е преходът към реактивни двигатели, които биха могли да увеличат значително скоростта на самолета. Създаването на двигателя е възложено на Микоян и Гуревич, а полученият МиГ-9 изпълнява своя пръви полет през 1946 година.

Една година по-късно конструкторите създават нов изтребител – МиГ-15, който е първият, летящ с повече от 1000 километра в час.

МиГ-15 е обречен да се превърне в най-масово произвеждания реактивен самолет в историята, тъй като за 10 години са изградени над 15 500 единици. Невероятно е, че един от последните е на служба във Военновъздушните сили на Албания чак до 2006 година.

През 1950-те години Микоян активно усъвършенства този хитов модел. МиГ-17 и МиГ-19 продължават да прекрачват звуковата бариера, а последният модел се доближава до прихологическата граница от 1500 километра в час.

Истинските пробиви обаче се случват през следващите две десетилетия, когато МиГ-21 излиза от монтажната линия, за да се превърне в най-масово произвеждания свръхзвуков самолет в историята, отличаващ се с характерната триъгълна конфигурация на крилата си.

Надпревара със САЩ – и конкуренция във въздуха

В края на 1960-те години съветските инженери разработват планове за нов самолет, който да съперничи на най-новите американски самолети. По-старите модели не са на нивото на американските варианти в областта на оръжията, но МиГ-29 унищожава тази пропаст през 80-те години на миналия век с дизайн, който може да влезе във функцията на бомбардировач с полезен товар от над два тона, а също да пренася и ядрени бойни глави. Но МиГ-29 си остава и бойния самолет, способен да достигне надморска височина от 18 километра и да ускорява до 2400 км/ч, с обхват от 1400 километра.

През съветски времена гамата от продукти на предприятията “МиГ” е изключително широка – тя включва и тактическия проект МиГ-105, самолет, способен да извършва въздушни удари от рекордна височина. Първоначално замислен в края на 1960-те години, работата по “космическия самолет” периодично се развива през 1970-те години в отговор на американската совалкова програма. Тя е прекратена, когато вместо това е взето решението да се продължи съв съветската програма за космическа совалка “Буран”.

Днес величествената и известна компания, основана от Микоян и Гуревич, все още се смята за водеща в руската авиационна индустрия. Освен че служат във въоръжените сили на Москва, те работят 70 години за въздушните сили на Китай, Индия, страните от Източна Европа и бившите съветски републики. / bg.rbth.com

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!