Китай изстреля първия в света квантов спътник, съобщиха държавните медии, цитирани от БГНЕС. Целта е да се впрегне силата на елементарните частици за изграждане на непробиваема система за кодирани комуникации.
Изстрелването е било от космодрума Цзюцюан в пустинята Гоби в провинция Гансу, съобщи агенция Синхуа. Спътникът е изведен в орбита от ракета носител Чанчжен-2D.
Спътникът носи името на древния китайски философ Мо Цзъ, който създал учение за всеобщата любов. Живял е между 470 и 391 година преди нашата ера. Религиозната форма на неговото учение е моизмът.
Спътникът ще участва в експерименти, които да докажат жизнеността на квантовата технология за комуникация на дълги разстояния.
За разлика от традиционните сигурни методи за комуникация, системата използва фотони, за да изпраща криптирани „ключове”, необходими за декодиране на информацията.
Данните се съдържат в субатомни частици и е невъзможно да бъдат засечени: всеки опит за подслушване ще води до самоунищожение на частиците, посочва Синхуа.
Сателитът ще се използва за изпращане на защитена информация между Пекин и Урумчи – столица на най-западния Синдзянски район. Предвижда се през второто полугодие да започне да работи квантова комуникационна линия между Пекин и Шанхай.
Ръководителят на проекта сравнява прецизността на спътника с „хвърляне на монета от самолет на 100 000 метра височина, която да попадне точно в отвора на въртяща се детска касичка”.
Разработката на тази технология е приоритетна за Пекин и е включена в последния китайски петилетен план, оповестен през март.
„Изстрелването на новия спътник бележи превръщането на Китай от държава, която следва развитието на класическата информационна технология, в държава лидер, насочващ бъдещите IT постижения”, цитира Синхуа главния учен, работещ по проекта.
Посочва се, че до 2020 година Китай може да има глобална мрежа от квантови комуникации.
Източник:iconomist.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.