Серийното производството започва малко след края на тестовете в заводите в Нижни Тагил и Челябинск. Т-72 е бил най-разпространеният танк в армиите на СССР и страните от Варшавския договор, считани за потенциални врагове на САЩ и западните страни. Към края на 1980-те Съветският съюз е разполагал с близо 10 000 танка. Страни от Варшавския договор като Народна република България и Социалистическа република Румъния са въоръжени с Т-72 „Урал“ и Т-72 АК които са произведени в Съветския съюз, макар ди има и други модификации на Т-72 – T-72M/М1/М2.Други страни от Източния блок – Унгария, Чехословакия и Полска народна република са били въоръжени с Т-72, произведени в Полша или Чехословакия, които обаче са с по-малка бронезащита и без допълнителни противорадиационни екрани на купола.
В Югославия се произвежда танка М-84 лицензиран вариант на Т-72.Поддръжката на танка не е скъпа, а в ръцете на добре обучен и мотивиран екипаж Т-72 е изключително ефективен срещу всички видове западни танкове на въоръжение днес. Отличителна черта на Т-72 е неговото тегло от 41 тона, с което той е сравнително по-лек от съвременните ОБТ. Базовият двигател е с мощност от 780 к.с., което прави съотношението мощност-тегло на танка по-малко от днешния стандарт. Въпреки това машината може да развива много високи скорости на шосе, ако е снабдена с гумени тампони за веригите. При изпитване на немската армия един Т-72 успява да развие скорост от 110 km/h по магистрален път. Едно от подобренията на двигателя е малкото отделяне на изгорели газове и премахването на силните вибрации при работа. След 1985 година лятата броня на базовия модел е заменена с реактивна и композитна, а мощността на двигателя е увеличена до 840 к.с.
Т-72 е оборудван с къс шнорхел за прекосяване на реки. Танкът разполага с проста система за снабдяване на екипажа с въздух. Ако двигателят му спре да работи под вода, е необходимо да бъде запален отново до 6 секунди. В противен случай в бойното отделение ще навлезе вода заради загубата на налягане. От всяка страна Т-72 има шест опорни ролки от специална алуминиева сплав – ковани или лети (летите се произвеждат единствено в България по метод за леене с противоналягане, който е български патент), снабдени са с гумени бандажи, едно водимо и едно водещо колело, както и три въртящи барабана над и между опорните ролки. Заради торсионното окачване удобството на екипажа при придвижване е по-лошо в сравнение със западните танкове, снабдени с хидропневматично окачване.
Веригите се отличават с голяма издръжливост, дори в сравнение с последното поколение основни бойни танкове. Т-72 разполага с надеждна защита срещу бойни химически и биологични вещества, както и срещу радиация. Вътрешността на танка е облицована със специална борна сплав, която осигурява и известна защита срещу неутронни ядрени взривове. Първоначално бронята на Т-72 е била лята, с максимална дебелина до 200 mm. На по-късен етап (Т-72А) тя е заменена с ламинирана (слойна) броня с добавен 80 mm гласис.Основното 125 mm оръдие на Т-72 е с приблизително еднаква мощност като стандартното натовско 120 mm Л-44, с което са въоръжени повечето съвременни западни танкове. Отклонението от целта при стрелба на разстояние 1800 m е 1 m, което го прави леко неточно в сравнение с други оръдия. Максималната далекобойност е 9100 m, като точната стрелба е възможна на разстояние до 4000 m (със специалната противотанкова ракета, изстрелвана от самото оръдие). Основните боеприпаси са кумулативни БК-27 и БК-29 с пробиваемост до 900 mm ЕЛХБ на разстояние 1800 m.[1] Допълнително танкът разполага с кинетични снаряди БМ-42 с волфрамов сърдечник (пробиваемост от 500 mm ЕЛХБ на 2 км) и БМ-46 с глава от обеднен уран (пробиваемост до 650 mm ЕЛХБ на 2 км).
При добри условия екипажът може да произведе до 7 – 8 точни изстрела в минута. В най-модернизираните варианти на Т-72, както и при Т-90, зареждането на оръдието отнема едва 5 секунди. Почти всички танкове Т-72 имат система за управление на огъня (СУО). Точната стрелба в движение е възможна, ако танкът се движи със скорост до 25 km/h. Много от танковете в експлоатация не разполагат с уреди за инфрачервена термография за улесняване на прицелването, а само с инфрачервени илюминатори тип „Луна“. Инфрачервеният илюминатор обаче е от голяма полза за командира на танка.
От съществуващите машини само тези в армиите на страните от бившия СССР и някои държави от бившия Източен Блок (най-вече Русия, Украйна, Беларус и Казахстан, но и България и Румъния ) са оборудвани с лазерни далекомери. Един модернизиран Т-72 АК и Т-72Б с подходящи муниции и добре обучен екипаж може да унищожи вражески М1А1 Ейбрамс, Меркава 3 или Леопард-2А1 с 1 – 2 изстрела и М1А2, Льоклерк или Чалънджър-2 с 2 – 3 изстрела. Идеята НР.България да има нов модерен танк през втората половина на 70 те г. не е нова.През 1975 Огнян Дойнов – заместник-председател на Министерския съвет , отговарящ за комисията по военнопромишления комплекс при посещение на министъра на отбраната на СССР маршал Андрей Гречко в НР.България го води в щаба на 9 та горнобанска танкова бригада където Гречко изразява учудването си че един от главните съветски съюзници има на въоръжение все още Т-64 и Т-55 които танкове вече са остарели в СССР.Дойнов съзнава че новаторството е необходимо да засегне военнпромишления комплекс и дава указание за преговори на комисията за военнопромишлените въпроси на МС със съветските министерство на отбрана и министерство на машиностроенето.
Пише и докладна записка до министър-председателя Станко Тодоров , като осведомява и Тодор Живков за идеята НР.България да купи от съветската страна нов боен танк.В министерство на народната отбрана и комисията по овеннопромишлени въпроси се създава комисия която трябва да изготови предложение до съветската страна. Но през 1976г излиза нов модел на танк в СССР Т-80.Българското партийно и държавно ръкводство обаче няма интерес към новия танк , тъй като първо трябва да докаже своята ефективност в държавата производител СССР. В това време заместник-председател на Министерския съвет , отговарящ за военнопромишления комплекс става Тодор Божинов , докато Огнян Дойнов вече е секретар на ЦК на БКП по промишлено стопанските въпроси , а отговорник по военните въпроси в БКП става Георги Атанасов избран за организационен секретар на ЦК на БКП януари 1977г Георги Атанасов на когото е подчинен отдел “Военно-административен” на БКП.В съюзника на БКП БЗНС за военните и промишлените въпроси отговаря Алекси Иванов избран декември 1976 за организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС.Така конструирана партийно-правителствената комисия по военнопромишлените въпроси изпраща след решение на Министерския съвет от 20 ноември 1977г предложение за договор за покупка на основен боен танк в Българската народна армия модел Т-72, който е втория по новаторство след Т 80.
Съветските министри на отбраната маршал Дмитрий Устинов и на отбранителната промишленост Сергей Зверев дават незабавно съгласието си за сключване на договора.Договора за покупката е подписан на 17 март 1978г в Москва от заместник-председателя на Министерския съвет на НР.България Тодор Божинов и Министъра на отбрната на СССР маршал Дмитрий Устинов и министър на отбранителната промишленост на СССР Павел Финогенов с който Бългаpия получава 330 броя от супермодрния за времето танк Т-72 “Урал” , който е бойна машина ново поколение – има 125 мм оръдие , което освен класически снаряди изстрелва ракети и провтивотанкви реактивни установки.През 1983г заместник-председателя на Министерския съвет , отговарящ за комисията по военнопромишления комплекс Григор Стоичков и министъра на общото машностроене на СССР Олег Бакланов подписват в Москва договор за придобивнае на още 190 танка Т-72 .
През май 1987г заместник-председателя на Министерския съвет и председател на Съвета по селско и горско стопанство на НР.България при Министерския съве Алекси Иванов председател на Комисията на военнпромишления комплекс е на второ (след проведено в март 1987г) посещение в Съветския съюз. При посещението му е договорено с министрите на отбраната и на общото машиностроене маршал Сергей Соколов и Олег Бакланов да се направи поръчка от българска страна за закупуване на допълнително количество танкове.
Договорът за закупуването на танкоете Т-72 АК които са нови модификации е подписан на 21 януари 1988г в Москва от министъра на земеделието и горите на НР.България Алекси Иванов председател на Комсията по военнопромишления комплекс и продоволствията който е на официалното посещение в СССР и министъра на отбраната на СССР арм.ген.Дмитрий Язов и министъра на общото машиностроене Олег Бакланов с който договор НР.България получава 220 танка Т-72 АК , както и друго оръжие катосамолети Миг-29 и Зенитно-ракетни комплекси С-300 и за първи път купува новия танк Т80.От него половината бройки в ноември 1988г министъра на земеделието и горите на НР.България и председател на междуправителствената българо-сирийска комисия с протокол подписан от него и министъра на земеделието и аграрната реформа на Сирия д-р Мохамед Габаш -председател на межд.комисия от страна на Сирия НР.България продава на Сирия за сумата от 200 млн долара.Останалите Т80 са продадени 1990г с което този танк окончателно приключва краткото присъствие в БНА. Но въпреки това Т-72 се утвърждава и през годините след 1990г като основна машина в Българската армия.
Той храбро служи до днес.През 2018г вицепремиера и министър на отбраната Карсимир Каракачанов подписа договор с “Терем” – Велико Търново за реновиране на 10 машини Т-72 , три от които на 9 юли 2019г са вече готови. Основния ремонт на един танк възлиза на 1 милион лева, съобщава пред медиите МО.
Алекси Иванов
Източници: 1. Централен държавен архив , ф.136 на Министерски съвет , опис 67 , 68, 69, 70,71,72,73,75,77, 79,80,81
2.Публикация на руския сайт /btvt.narod.ru/, СТАЛЬ И ОГОНЬ:СОВРЕМЕННЫЕ И ПЕРСПЕКТИВНЫЕ ТАНКИ
3.Публикация на сайта на FAS.org
4.Статия на сайта на Медиапул “Танквете идват…….Ремонтирани.” 9 юли 2019.
На снимката:Т-72 на БА.
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.