Руснаците са работили над създаването на атомна бомба, за да не успее Хитлер да ги изпревари.
В наши дни ядреното оръжие е сериозен проблем за човечеството, но именно с неговото създаване приключва епохата на грандиозните световни войни. Гарантираното взаимно унищожение накара свръхдържавите да постигат договорки там, където преди лесно биха поели пътя на въоръжения конфликт.
В първите години на ядрената ера монополът върху атомната бомба се държал от САЩ. През август 1945 г. те демонстрирали, в каква опасност се намират държавите, които не принадлежат към западния блок и хвърлят две бомби над Япония.
Ситуацията се променя на 29 август 1949 г., когато Съветският съюз провежда изпитания на собствено ядрено оръжие.
Началото на надпреварата
Мисълта за това, че получаваната при разпадането на ядрото на урана колосална енергия може да се използва за военни цели, била за първи път огласена от физиците в края на 30-е години. Първопроходци се оказали немците. Именно Германия стигнала най-далеч от всички страни при теоретичните разработки на ядрена тематика. Немският атомен проект стартирал още през лятото на 1939 г. Физиците, избягали от Германия след идването на власт на Хитлер, бързо разбрали, до какво може да доведе неговото успешно завършване. Налагало се немците да бъдат изпреварени, при това колкото по-бързо, толкова по-добре.
През август 1939 г. президентът на САЩ Ф. Д. Рузвелт получил писмо от изтъкнатия физик А. Айнщайн. Носителят на Нобелова награда по физика обръщал вниманието на президента към факта, че нацистите провеждат изследвания с цел създаване на ядрено оръжие и предлагал да се започне реализация на аналогичен проект и в САЩ. През следващите две години оттатък океана се разгърнала мащабна дейност, в която били вложени значителни средства и привлечени най-големите умове на епохата – Н. Бор, Е. Телер и други.
Всичко това било добре известно на СССР. Съветските физици били информирани за дейността на чуждестранните им колеги. И разузнаването не стояло със скръстени ръце. През юни 1940 г. то съобщило, че американците започват изследвания с уран-235. Година и половина по-късно, вече след началото на Великата Отечествена война, постъпили още по-тревожни сведения: още през 1943 г. Англия може да създаде свое ядрено оръжие. Това означавало, че немците, чиито войски вече били край Москва, излизат на финалната права. Съветският съюз сериозно изоставал в ядрената надпревара.
Физиците и разузнаването запретват ръкави
Цялата информация за успехите на западните страни в разработката на ядрено оръжие се стичала в Кремъл. Й. В. Сталин бързо разбрал, че става дума за жизненоважен за страната въпрос. Неговият вердикт звучал еднозначно: “Нямаме бомба, лошо работим!”. Немците под Москва били спрени, а скоро бил постигнат и поврат във войната. Но нямало никакви гаранции, че ситуацията няма да се промени, ако немците получат в ръцете си свръхмощното оръжие. Успехите на американците и англичаните също се оценявали с тревога: ако успеят да направят атомна бомба, те биха могли самостоятелно да победят Хитлер, а след това да заплашват и Съветския съюз.
През септември 1942 г. ръководството на СССР санкционирало създаването на специална лаборатория, занимаваща се с ядрената проблематика. Именно от нея започва историята на съветския атомен проект. В нея работил малък, но висококвалифициран колектив физици, ръководени от И. В. Курчатов.
Той ще влезе в историята като бащата на съветската атомна бомба. В тясно взаимодействие с учените работело разузнаването. Съветската шпионска мрежа в САЩ разполагала с пълна информация за хода на американския атомен проект, включително и за местонахождението на основните изследователски центрове. Голяма помощ оказвали и американските ядрени физици, които симпатизирали на СССР. Благодарение на тях чертежите на американската бомба се озовали на бюрото на Курчатов само две седмици след нейното създаване през 1945 г.
Краят на американския ядрен монопол
Германия била разбита без употребата на ядрено оръжие. Американските атомни бомбардировки над Хирошима и Нагасаки през август 1945 г. били по-скоро символичен акт: Вашингтон обявил пред целия свят, че той притежава свръхмощна бомба. Това послание било адресирано на първо място към Москва. След края на Втората световна война бившите съюзници от антихитлеристката коалиция се озовали от различни страни на барикадите. Американските и британските военни разработвали планове за евентуална война срещу СССР. Те предполагали бомбардировка на най-големите съветски градове с използване на атомно оръжие.
Това можело да бъде избегнато само при условие, че американският ядрен монопол бъде унищожен. Само две седмици след разрушаването на Хирошима, по заповед на Сталин бил създаден Специален комитет, който започнал да координира всички дейности по атомния проект. Фактически учредявало се суперминистерство, притежаващо огромни ресурси и извънредни правомощия. Той бил оглавен от приближения съратник на Сталин Л. П. Берия.
Под неговото непосредствено ръководство в СССР за няколко години се сформирал нов промишлен отрасъл – атомният. В най-кратки срокове били създадени предприятия за обогатяване на уран, реактори, центрофуги, заводи за производство на бомби. В Сибир и Урал новите промишлени комплекси се изграждали в недрата на планините, от които се изкарвали стотици тонове скална маса. Около тях възникнали цели градове, които често не били отбелязани на гражданските карти. За тяхното съществуване знаели само тези, които били пряко свързани с ядрения проект.
Американското ръководство било убедено, че СССР ще успее да създаде атомно оръжие не по-рано от 1954 г. Проведените през 1949 г. изпитания на полигона в Семипалатинск станали неприятен сюрприз за САЩ. Мобилизирайки всички сили, в условията на следвоенна разруха Съветският съюз успял да унищожи ядрения монопол на САЩ. По този начин били положени основите на международната сигурност, върху които и до ден днешен стои световният ред.
*Александър Вершинин е доктор на историческите науки, преподавател по история в МГУ, старши изследовател в Центъра за проблемни анализи.
Източник: bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.