… или как българската армия разгроми доскорошния си съюзник
През септември 1944 г. правителство на Отечествения фронт взема решение България да се присъедини на страната на съюзниците от Антихитлеристката коалиция. Месец по-късно е мобилизирана 65-хилядна армия, която воюва на територията на бивша Югославия и Унгария. Дравската отбранителна операция на Първа българска армия e най-значимото сражение, което страната води през този период, а поради драматичния и победоносен край, тя остава в народната памет като Дравска епопея.
След преминаването на река Дунав, което приключва на 20 януари 1945 г. Първа българска армия под ръководството на ген. Владимир Стойчев сменя съветски и югославски части и заема полосата за отбрана от Етвешкьони до Торянц. Тя има за задача да осигури надеждно левия фланг на Трети украински фронт, като в помощ на българите се включва и Трета югославска армия. Задачата на българите е да отбраняват 120 километровата линия Етвешкьони – Барч до Торянц и да не допуснат пробив, тъй като направленията, които тя прегражда, водят до тила на главните части на съветската армия. За тази цел наличните войскови части са разделени на два участъка – западен, който се отбранява от 3-ти корпус с командир генерал-майор Тодор Тошев, и южен, или дравски, отбраняван от 4-ти корпус с командир генерал-майор Стоян Трендафилов.
Военните действия започват на 6 март, когато в 1 часа през нощта немската армия форсира река Драва, а междувременно нейните части правят и демонстративни опити за форсиране на още няколко места, които имат за цел да объркат противника. За кратко време в полосата на Трети украински фронт са нанесени три удара. Единият от тях, южно от езерото Балатон, е непосредствено до десния фланг на Първа българска армия, а другият попада в дравския участък на армията.
Най-тежкият момент за отбраната на западния участък настъпва на 10 март, когато немското командване въвежда нови сили и подновява натиска си. Срещу българските и съветските войски настъпва 118-а лекопехотна дивизия с 30 танка. Танковете са пропуснати през бойния ред, а докато артилерията ожесточено се сражава с тях, в първите траншеи се води щиков бой.
С не по-малко напрежение се водят бойните действия и на дравския участък, в полосата на 4-ти корпус. Там немците имат абсолютно числено превъзходство. На 7 март немското командване успява да прехвърли на създадения плацдарм 104-та планинска дивизия, а в района на връх Св. Дурад и Долни Михоляц се съсредоточават нови сили. Същия ден в района на Вилан, Нови Харкан и Шиклош пристигат и частите на 84-та съветска стрелкова дивизия от 133-ти корпус. Борбата се води същевременно и на западния участък.
От 12 март, когато на бойното поле пристига и резервът на армията – 16 пехотна дивизия, започва общо настъпление за окончателно ликвидиране на плацдарма и унищожаване на преминалия през реката противник. С непрекъснати атаки съветските и българските дивизии сломяват упоритата немска съпротива и до вечерта на 17 март стигат до левия бряг на канала Фекетевиз. До Драва остават по-малко от 1,5 км.
За да облекчи тежкото положение на частите си северно от р. Драва и за да улесни тяхното прехвърляне през реката, противникът извършва ново стоварване в района на Торянц срещу 12-ти югославски корпус и започва разширяването на пробива на северозапад, стремейки се да се съедини с частите северно от Долни Михоляц. В тази посока е изпратен по спешност 11-и пехотен полк. Същевременно атаките на юг от канала Фекетевиз продължават и към 16 часа на 19 март нашите части достигат северно брега на р. Драва и сломяват окончателно съпротивата на врага.
Когато на 19 март противникът е отблъснат зад Драва и последните залпове озвучават победоносно околността, по левия бряг на реката 16-а пехотна дивизия и 133-ти съветски корпус получават нова задача. На 22 март успешното настъпление на руски, български и югославски воини довежда до окончателна победа над врага.
В битката при Драва България се изправя срещу своя доскорошен съюзник Германия. Действията на българските части протичат при голямо напрежение и подвижност, особено в първите дни. Въпреки че оперативното построение на армията в навечерието на операцията е подчинено на идеята за общо настъпление, тя с успех води и печели една продължителна и напрегната отбранителна операция, която коства живота на 1600 войници.
„Българската история в 100 събития“/bulgarian-history.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.