“Ейбрамс” М1А2

Американският танк “Ейбрамс” М1А2 е натъпкан с електроника

Снарядите в куполата обаче я правят уязвима при обстрел Доц. д-р ГЕОРГИ МАРИНОВ Танковете “Ейбрамс” се появиха по време на студената война като средства за защита при евентуално настъпление на съветските танкови армии в равнините на Западна Европа и през Ламанша.

Техен кръстник е Крейтон Уилямс Ейбрамс (Creighton Williams Abrams) – американски генерал танкист, заемал длъжността началник-щаб на сухопътните войски на САЩ. Първите варианти с обозначение Abrams М1 са разработени с участието на немски специалисти. Машините били въоръжени със 105-мм гладкоцевно оръдие, произвеждано по английски лиценз, 2 картечници калибър 7,62 мм и 1 зенитна картечница калибър 12,7 мм. След 1976 г. за тяхното усъвършенстване била избрана фирмата “Крайслер”.

През 1985 г. от завода излиза усъвършенстваният вариант на танка с обозначение Abrams М1А1, който разполагал със 120-мм гладкоцевно оръдие М-256 на немската фирма “Рейнметал”. Оръдието използвало подкалибрени и кумулативни снаряди с начална скорост 1675 м/сек и скорострелност 8 изстрела в минута. При движение по пресечена местност обаче скорострелността рязко падала Усилената броня на танка достигала до 55% от общата му маса. През 90-те години концернът “Дженерал дайнемикс” извършил поредната модернизация на машината, като буквално я натъпкал с радиоелектронно оборудване.

Новият вариант получил обозначение Abrams М1А2. Именно този вариант на бронираната машина участва в съвместното учение “Кабиле 2015” на полигона Ново село в края на юни. Конструкцията на Abrams М1А2 отговаря на най-съвременните изисквания на танкостроенето. Бронираният му обем е 19,7 куб. м, като по този показател практически превъзхожда руския танк Т-90. Значително предимство в боя му осигурява изолираното разполагане на боекомплекта в различни зони на вътрешното пространство.

В същото време съществен недостатък е, че основната част от боеприпасите се намират в куполата, която е най-уязвима при обстрел от противника.

Точно това се опитват да оправят руснаците при нашумелия танк “Армата”, като вкарат екипажа в изолирана от снарядите капсула Засега обаче това е само образец.
Бронята на Abrams М1А2 е многослойна, състояща се от различни метални и неметални материали, които осигуряват балансирана защита от кумулативни снаряди и снаряди с кинетично действие.

Дебелината на челната броня достига 70 см. В боекомплекта на танка влизат 40 унитарни снаряда с частично изгарящи гилзи, в това число и бронебойни подкалибрени, кумулативни, подкалибрени кумулативно-осколъчни, бетонобойни и картечни.

Към въоръжението на танка се прибавят две 7,62-мм картечници с боекомплект от 11 400 патрона и една 12,7-мм зенитна картечница с 1000 патрона.
На куполата са монтирани два 66-мм 6-цевни гранатомета М-250. Командирът на танка разполага с лазерен далекомер и термовизионна камера с панорамно наблюдение, с които може да се извършва измерване на разстоянието и наблюдение на обекти на разстояние от 200 до 8000 м. Термовизионната камера е стабилизирана в две плоскости и позволява наблюдението на цели в сложна бойна обстановка, включително и нощем.

Данните се предават на екран, разположен пред командира.
При излизане от строя на основния прицел се задейства резервен телескопичен прицел с 8-кратно увеличение. Командирът има възможност да води огън, ако мерачът излезе от строя. В системата за управление на огъня влиза електронен блок за управление на огъня (FCEU), разработен от “Дженерал дайнемикс ленд системс”.

Той е модулен тип, който включва устройства, осигуряващи координация и цифрова стабилизация на термовизионния прибор на командира (CITV), навигационното устройство (GPS) и управлението на оръдието (GTD). В танка е монтиран балистичен изчислител, който позволява отчитане на всички условия за водене на точен огън – тип на снаряда, разстояние до целта, температура на заряда и на въздуха, изкривявания на дулото на оръдието.

Ефективната далекобойност на оръдието достига до 2500-3000 м. Бордовата апаратура на танка включва информационно-управляваща система IVIS, навигационна система NAVSTAR-JRS, комплекс за автоматично търсене, разкриване и разпознаване на целите MTAS.

Освен това в танка е монтирана радиостанция АМ/УРС-12 за вътрешна и външна връзка. Чрез специални терминали може да се предават данни по спътниковата мрежа.
Електрозахранването на електрониката на танка се осъществява от спомагателни силови установки, които произвеждат ток с мощност 2 киловата и осигуряват работа на апаратурата в продължение на 7,5-8 часа без включване на основния двигател.
Двигателят на танка AVCO Lycoming AGT-1500 е газотурбинен с мощност 1500 к.с. Той е по-лек от стандартния дизелов двигател, има по-проста конструкция, повишена надеждност и увеличен моторесурс. Освен това задимеността и шумът при работа са по-ниски.

Двигателят е всеяден, което означава, че може да използва различни видове горива. Облекчено е пускането му при ниски температури.
Недостатък на газотурбинния двигател е повишеният разход на гориво. Горивото в резервоарите осигурява пробег от 450 км. Танкът е снабден с автоматична хидромеханична трансмисия, която има четири предавки на преден ход и две на заден ход. Максималната му скорост е 67 км/час. Ходовата част има 7 опорни и 2 поддържащи ролки с външни амортисьори.

Общата бойна маса на танка е 62,5 т, като габаритните му размери са: дължина 9,83 м, широчина 3,65 м и височина 2,43 м.

Източник:24chasa.bg  от О7.07.2015г.