Гореща точка: Ескалация в Косово

Последната седмица на май се запомни от онези, които следят събитията в Европа като цяло с ескалцията в Косово.

Сутринта на 28 май бойци от ROSU (полиция от специалните части на непризната република) нахлу в северната част общини с предимно сръбско население.
Това предизвика възмущението на косовските сърби. Населението на Косовска Митровица излезе на улицата и започна изграждането на барикади. Медиите предваха съобщения за открита стрелба, хвърляне на гранати от страна на косовския спецназ. По време на “операцията” пострадаха местни жители и журналисти от сръбска телевизия.
Съобщаваше се, че косовския спезназ е трябвало да арестува 26 сръбски полицаи и 15 граждански лица отс ръбски произход под предлог, че са замесени в корупция и организирана престъпност.
В действителност, както смята ръководството на Сърбия, акцията е имала за цел да остави Косовска Митровица без защита отсранявайки местната полиция.

В резултат на това бяха задържани 23 души, сред които и членове на мисията на ООН,постоянно присъстваща в региона – еди руски и един сръбски представител.
И двамата получиха тежки ранения.
Като цяло, когато точно косоварите говорят за борбата с престъпността и тероризма, и особено с трафика на наркотици и черната трансплантология, вече звучи смешно.
В страна, където вертикалната власт е изградена от бивши
командири на албанската терористична организация “Армия за освобождение на Косово”, ако и някога се решат да водят борба с престъпността, то трябва да започнат именно от спезназа на Косово.
Така че, абсолютно е очевидно, че в конкретния случай става въпрос за политическо мероприятие, особено в светлината на нанасянето на побой, а впоследствие задържането на служители на ООН.
Подобни ситуации, наричани в медиите “ескалация”, в действителност в Косово не са рядкост.

Специалните части ROSU преди това нахлуха в северния край а операцията, за която се твърди, че е част от разследването на убийството на сръбския политик Оливер Иванович, за посещението на президента Хашим Тачи на водохранилището ” Газивода” за ареста на пристигналия в Косовска Митровица сръбски депутат Марко Джурич.
Сценарият почти винаги е един и същ: провокация от страна на албанците, привеждане на армията в бойна готовност и обвинения към Сърбия, прекъсване на диалога между Белград и Прищина за мирно урегулиране.
След което преговорите, разбира се, се подновяват, а след това албанците вече обвиняват сърбите, поставят ултиматуми и „платформи“ с ключовото условие – признаване на независимостта на Косово, което, разбира се, е неприемливо за Сърбия.

Дори ако се отдалечим от естествените идеологически причини, “предаването” на Косово ще доведе в Белград до яростна обществена реакция, която съмнителната опозиция ще може да използва в собствените си интереси.
В Сърбия вече редовно се провеждат многохилядни масови демонстрации.
В същото време също е очевидно, че подобно на целите, количественият и качествен състав на специалните сили на Косово се разширяват от операция към операция.

На видеозаписите от 28 май можехме да наблюдаваме „цвета” на оборудването им.
В допълнение към веригите, модифицираните пистолети AK-47, Glock 19, картечниците Heckler MP5, косоварите използваха гранати и няколко дузини бронирани превозни средства.

И сред задържаните по това време, напомняме, имаше служители на международната мисия, притежаващи дипломатически имунитет, което придаде на събитията международен обхват.
Оправданията, че руския служител на ООН е бил задържан уж случайно, и въобще, последния говорил със сърбите на сръбски не издържа никаква критика, даже по простота причина, че ако беше наистина случайно или грешка, Михаил Краснощеков трябваше да бъде пуснат незабавно и изпратен на лечение в Белград при първото искане от страна на Външно министерство на Русия и ООН.

Трябва да се отбележи, че КФОР (мисията на НАТО в Косово) всъщност даде зелена светлина на тази операция, заявявайки, че това е легитимно действие срещу престъпността. Коментари относно методите на провеждането на “операцията” също не последваха.

Очевидно е, че косоварите организират провокации, за да прокарат своите политически цели, преди всичко – признаване на независимостта.
Запазването на статус- кво на тази оспорвана територия, поне за сега, устройва повечето международни актори и дори Белград.

Тлеещият конфликт, в който не е намерено никакво компромисно решение, все още е малко по-добър от горещата фаза на войната в Европа.

Въпреки това, редица международни решения в полза на Прищина показаха на албанците, че успяват да постигнат целите си, и с всяка стъпка наближават дългоочакваната победа. Фактът, че цивилните и чуждестранните дипломати страдат от тези „стъпки“, не ги притеснява.
Днес руски дипломат- утре може да бъде европейски, най-важното е извеждането на темата за Косово на международно ниво.
Първият и най-значимият пример стана решението за извеждането на диалога за мирно урегулиране от ниво ООН на платформата на Европейския Съюз.

Това моментално изтласка от обсъждането важни участници в международния процес: Русия и (формално) Съединените щати, въпреки факта, че и двете държави се явяват важни играчи в Балканския регион.
САЩ продължават да контролират ситуацията в Косово, Русия е съюзник на Сърбия по много геополитически въпроси.
На платформата на ЕС през 2013 година беше сключено
Брюкселското споразумение между Белград и Прищина, което всъщност отвори пътя на косовските албанци за директни искания за признаване на независимостта от Сърбия. Което се случва и чрез провокации, както видяхме на 28 май.
По- нататък може да се очакват още по-сериозни провокации.
Косовският въпрос е сложна и противоречива тема, която стана такава не дори в деня на едностранното обявяване на
независимост на Косово и Метохия от Сърбия през 2008 година, а след серия от съмнителни международни решения.
Сред европейските политици и дори в САЩ все още няма консенсус за това как да се държат на Балканите.

Очевидно е, че реториката на деветдесетте години, обвиняваща само сърбите във всички войни и нещастия, е остаряла и неприложима в светлината на подобни събития, когато косоварите нападат международни миротворци.
Може ли сега Европа да предложи на сърбите и албанците идеално решение и мир- малко вероятно.
Но дори мълчалива подкрепа на брутални военни операции с политически произход също не е точно това, което международните участници могат да дадат на конфликтните страни.
Източник: dozennews.info

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!