Видеоматериалът показва как Су-57 се приближава към авиоцистерната Ил-78 и установява контакт с горивния маркуч.
Видеото е направено от журналисти от телевизионното предаване “Военная приемка”, което се излъчва по канал “Звезда”.
Видеоматериалът показва как Су-57 се приближава до авиоцистерната Ил-78¹ (специална модификация на Ил-76Д) и установява контакт с горивния маркуч. Това е първата операция по зареждане на гориво във въздуха на многофункционалния изтребител пето поколение Су-57.
Имитацията на операцията, в която се използва заместник на авиоцистерната – военно-транспортният самолет Ан-12, бе показана от пресата и канал “Звезда”. Операторите са разположени на задната рампата на транспортния самолет, от където могат да уловят наистина добри кадри, като например активирането на системата за зареждане, която се намира на Су-57. Тази система има за задача да установи сигурен контакт с “летящия” маркуч, който идва от авиоцистерната. Когато контактът е налице, по маркуча потича самолетно гориво с около 25 л в секунда, което представлява близо 1500 л в минута.
Операторите приближават камерата към Су-57 – толкова близо, че се вижда пилотът, който носи кислородна маска. Имитацията на процедурата минава доста успешно, самолетът се отдалечава от Ил-78М, наклонен на лявата си страна и огрян от слънчевите лъчи.
¹Ил-78 е съветски/руски въздушен танкер, конструиран на базата на военно-транспортния самолет Ил-76Д. Основната му функция е да поддържа въздушни операции чрез зареждане на гориво във въздуха, което може да се случи на хиляди километри от базовата станция.
Руснаците разработват негова версия – Ил-78M, която се характеризира с увеличен капацитет на горивото. Самолетът е на въоръжение и в армиите на Индия, Алжир, Китай и Пакистан. Той е използван също от Либия и дори от Съединените щати, които се сдобиват с него от Украйна. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.