Атанас Зафиров: Програмата на кабинета за отбраната е бодряшки лозунги и нереалистични цели

Атанас Зафиров: Програмата на кабинета за отбраната е бодряшки лозунги и нереалистични цели
В приоритетите лъсват управленска немощ и липса на намерения за справяне с реалните проблеми в сектора, категоричен е членът на ИБ на БСП

Атанас Зафиров е роден в Бургас. Завършил е български език и история във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, а след това финанси в същия университет. Има специализации по политология и политически мениджмънт в Нов български университет, Българското училище за политика и Московската школа за политически изследвания. Бил е старши експерт в община Бургас. Депутат в 42-то и 43-то Народно събрание от Бургаски избирателен район. Член е на ИБ на БСП. Зафиров е председател на Съвета за външна политика, сигурност и отбрана към НС на БСП.

“Управляващите са на път да създадат странния феномен за наличието на бойци доброволци в мирно време”
– Г-н Зафиров, в отпускарския месец август правителството най-после реши да ни запознае със своите управленски намерения под формата на Програма. Амбициозна на пръв поглед в сектор “Отбрана”, тя включва два приоритета, разпределени в шест цели и четиридесет мерки за изпълнение. Какъв е вашият коментар?
– Още в зададените приоритети лъсват управленската немощ на кабинета и липсата на намерения за справяне с реалните проблеми в сектора. И двата приоритета не са ясно и точно формулирани, като първият за въоръжените сили като надежден гарант за сигурността на страната е типично лозунгов. Явно в главите на авторите трайно са се заселили подобни шаблонни фрази, така характерни за един друг тип общества и нрави.

По интересен обаче е вторият – за въвеждане на военно обучение в училище, за разширяване на възможностите за доброволна военна служба и за повишаване капацитета на резерва. Той е странна смесица от различни по характер фактори. С този приоритет, освен че се открива топлата вода, ще се въвежда нещо, което отдавна е въведено. На път е да се създаде странният феномен за наличието на бойци доброволци в мирно време. Няма да се спирам подробно на неяснотите от организационен и всякакъв друг характер, който води след себе си подобна стъпка. Той беше подробно анализиран наскоро в пресата от един уважаван военен експерт, но ще се изкуша да повторя неговото заключение, че тази т.нар. “доброволна военна служба” е някакъв “политически хибрид”, роден от особеностите на управляващия коалиционен формат. И като такъв едва ли е продиктуван от обективни нужди, което рискува да го превърне в поредния мъртвороден експеримент.

Прави впечатление, че голямо внимание в програмата е отделено на военното обучение в училищата. Без в никакъв случай да подценявам този наистина важен компонент, смятам, че на фона на лавината от проблеми в армията извеждането му в отделен приоритет от общо два изглежда недостатъчно сериозно и някак популистко. Да не говорим, че не се предвиждат дейности за осъвременяване на образованието и обновяване на материалната база за военно обучение в училищата. А без тези мерки всичко остава на ниво лозунги и добри пожелания. На такива се нагледахме и наслушахме в последните години.
– Нарекохте програмата амбициозна. Защо?
– Тя е такава, защото в нея е даден крайният срок за реализация 2021 г. Видно е обаче, че етапи за нейното изпълнение липсват. Явно самите автори се съмняват, че ще бъде изпълнена в този вид, и не са си направили труда да определят периодите на изпълнение.

Още в първата цел, 81-а, е посочено: “Гарантиране на националния суверенитет и независимост, както и защита на териториалната цялост на страната чрез ефективен принос към колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС и принос към националната сигурност в мирно време”.
Действително България трябва да разчита на коалиционните си партньори и съюзници, но за да има съответстващ принос към НАТО, страната трябва да притежава адекватни на Алианса въоръжени сили, способни да гарантират и нейния национален суверенитет. Защото с проблемите по отношение на изправната бойна и обслужваща техника и окомплектоването с личен състав, въоръжените ни сили могат да изпълнят само ограничен кръг задачи по основната си мисия “Отбрана”. И още тук можем да зададем на управляващите няколко неудобни въпроса, свързани със съдбата на инвестиционните проекти за превъоръжаване, особено в частта авиация.
– Защо срокът за увеличаване на бюджета за отбрана до 2% от БВП се удължава до 2024 г. (мярка 290)?
– В предизборните обещания ГЕРБ ни проглушиха ушите как този процент ще бъде достигнат до края на мандата. До 2020 г. разходите за отбрана обаче остават в рамките на 1,5%, като съм готов да се обзаложа, че реалният процент за 2017 г. ще е много и под това ниво.

Програмата препраща към намерения, изразени в “Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020” и “План за развитие на Въоръжените сили до 2020” (мярка 291). Тези документи бяха разработени без обстоен и точен анализ на реалното състояние на въоръжените сили и имат до голяма степен пожелателен характер. Следователно и цялостното изпълнение на мярката е поставено под дълбоко съмнение.
– В програмата се предвижда преглед на организацията и дислокацията на въоръжените сили с оглед на наличните човешки ресурси в регионите (мярка 292). Има ли средства за това?
– За реализирането на подобно намерение в бюджета на Министерството на отбраната заделени средства няма. Освен това ще се наложи провеждането на цял комплекс от мероприятия и изменения в нормативната база, в социалния статус на военнослужещите и изцяло нова кадрова политика. Дълбоко се съмнявам в реалните нагласи, а и експертиза, на управляващата коалиция в тази насока.

Някои намерения като Попълването на резерва на въоръжените сили и подобряване на мобилизационните способности (мярка 294) са трудно изпълними поради обстоятелството, че по време на управлението на ГЕРБ беше тотално разрушена инфраструктурата за провеждане на мобилизацията и нарушена подготовката на силите и средствата на въоръжените сили, заделени за тази дейност. Още повече, че така заложени, имат по-скоро декларативен и пожелателен характер.
– В програмата фигурира участието на Министерството на отбраната в ротационното председателство на Съвета на ЕС, (мярка 295). Как ще се случи това?

– Липсата на административен капацитет в Министерството на отбраната поставя под съмнение изпълнението на тази задача. Има и доста амбициозни следмандатни намерения (мярка 299) за разработване в края на мандата на правителството на нова Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на България до 2025 г. и на нов План за развитие на въоръжените сили до 2025 г. Необходимо е правителството да се съсредоточи върху настоящия период, защото имам основания да смятам, че друга политическа сила ще носи отговорност за развитието на въоръжените сили в много скоро време, и непременно да стартира Стратегически преглед на отбраната и въоръжените сили. Мярка, за която БСП настоява от дълго време, а всяко забавяне лишава сектора от адекватна оценка на състоянието на отбраната и задълбочава работата “на сляпо”.
– Как ще коментирате мярка 300, в която се говори за повишаване на прозрачността, отчетността и решителна борба с корупцията?

– За мен тя е лозунгарска. Питам кой ще я води тази борба с корупцията, като продължава практиката на непрозрачност в провеждането на обществените поръчки и в дейността на търговските дружества? Какво се случва с десетките сигнали в доклада на служебното правителство, който констатира множество нередности в работата на министерството? Има ли наказани, има ли отговорни, или отново всичко беше заметено под килима…
– В програмата се декларира намерение за реализация на основните инвестиционни проекти за модернизация на въоръжените сили. Говори се и за освобождаване на МО от излишни имоти и движимости…
– Дейността на Министерството на отбраната в тази сфера е пълен провал. Спрян беше и проектът за многоцелевия самолет, а със създаването на комисията в НС за модернизацията на въоръжението и техниката се отлага за неопределено бъдеще.

Дейностите по освобождаване от излишните за Министерството на отбраната недвижими имоти и движими вещи е по Мярка 313. По време на управлението на ГЕРБ непрозрачната реализация на тези имоти и имущества непрекъснато пораждаше в обществото съмнения за корупция.За съжаление и сега не сме свидетели на някакъв по-различен подход. Аз лично с интерес ще проследя заканата на г-н военния министър да не се дават повече никакви военни имоти на общините, които по неговите думи после биват препродавани за жълти стотинки.

Намерението за преодоляване на некомплекта при запазване определената численост на българските въоръжени сили и създаване на условия за висока мотивация и професионален подбор също звучи добре, но липсата на цялостна визия за управление на човешките ресурси в МО, грубо нарушеният модел за кариерно развитие на военнослужещите и непрозрачните конкурси за назначаване на ръководни кадри в администрацията остават предпоставки за задълбочаване, а не за решаване на тези проблеми.
Напомням на правителството, че е време за реални действия в областта на отбраната, а не само за бодряшки лозунги и нереалистични цели.
Това съобщи пред вестник ДУМА Атанас Зафиров !
Източник: duma.bg