Американското списание Business Insider състави списък с най-лошите самолетоносачи и хеликоптероносачи в света. На второ място се нареди единственият руски самолетоносач “Адмирал Кузнецов”, а “шампион” е първият китайски самолетоносач “Ляонинг”, който идва от същия съветски проект, от който е и “Адмирал Кузнецов”.
“Ляонинг”, по-рано известен като “Варяг”, е в незавършенo състояние, Китай го купува от Украйна през 1998 г. и го въвежда на въоръжение през 2012 година. Но той, както и “Адмирал Кузнецов”, често страда от повреди на задвижващата система. През 2016 г. “Адмирал Кузнецов” участва в операции в Сирия, а по време на прехода му в Средиземно море свидетели забелязват, че от един от комините му излиза черен дим. “Кузнецов” вече е в ремонт и е малко вероятно да бъде върнат в експлоатация преди 2021 г., пише списанието.
Третото място е за тайландския самолетоносач “Чакри Наруебет”, който прекарва голяма част от своите двадесет години трудов стаж на пристанището и е понижен в ранг хеликоптероносач. “Този кораб просто не се използва по предназначение”, отбелязва списанието. На четвърто място е американският универсален десантен кораб Wasp, предназначен за превозване на най-новия F-35B “Lightning II”, но е изненадващо, че седем години той не участва в операции на флота.
Петото и шестото място са заети от два нови австралийски хеликоптероносача в Канбера, благодарение на постоянните проблеми със задвижващите им системи. Седмият най-лош от 42-та самолетоносача в света е американският суперсамолетоносач “Джералд Форд”. Той има доста проблеми, свързани с новите технологии, които са били инсталирани. Например, когато за пръв път се монтира електромагнитен катапулт, вместо традиционния парен.
През февруари списание The National Interest включи “Адмирал Кузнецов” сред петте най-лоши самолетоносача в световната история.
Източник: bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.