По време на Великата отечествена война стотици хиляди съветски жени заминават за фронта, за да воюват с нацистка Германия рамо до рамо с мъжете. Част от тях стават снайперистки и постигат невиждани резултати, които помагат да се обърне ходът на войната. Това са историите на трите най-известни съветски снайперистки от войната.
1. Людмила Павличенко, Лейди Смърт
Людмила Павличенко е сочена за най-опасната снайперистка по време на Великата отечествена война – в актива си тя има 309 войници и офицери на противника. За жената, която чуждестранните журналисти наричат по време на войната Лейди Смърт (Lady Death), са написани песни и има филм. В СССР ликът ѝ се появява два пъти на пощенски марки.
Павличенко заминава за фронта като доброволка на 25 години, и преди да постъпи в действащата армия, минава само кратък курс за снайперисти.
Павличенко участва в боевете за Одеса и Севастопол в Украйна. По време на тези сражения тя се среща с мъж от нейния полк, който също е снайперист, и решава да свърже живота си с него.
Само че скоро след като искат разрешение за брак, женихът на Павличенко е тежко ранен и умира в болница. Тази история става основа за сюжет в неотдавнашния филм за Павличенко “Битката за Севастопол“.
Павличенко участва в боевете за Севастопол на практика до самия край на отбраната на града, който в изключително сложни условия се защитава цели осем месеца. През юни 1942 г. Павличенко е ранена и я евакуират от града.
Триста убити войници и офицери – това е резултатът на Павличенко за по-малко от година. Срещу нея изпращат най-добрите германски снайперисти и тя унищожава 36 от тях. Сред нейните противници, както съобщават медиите, е бил германски снайперист, убил 400 войници.
След като се възстановява, Павличенко заминава с делегация съветски младежи за САЩ и Канада. Приема я президентът на САЩ Франклин Рузвелт, а съпругата на държавния глава Елеонора организира за нея пътуване из страната.
На срещите в САЩ Павличенко призовава съюзниците по-скоро да открият втори фронт в Европа. В Чикаго тя заявява: “Джентълмени, аз съм на 25 години. На фронта вече успях да унищожа 309 фашистки завоеватели. Не ви ли се струва, джентълмени, че прекалено дълго се криете зад гърба ми?”. В САЩ снайперистката получава като подарък пистолет “Колт”, а в Канада – пушка “Уинчестър”. Певецът Уди Гърти ѝ посвещава песента “Мис Павличенко“.
През 1943 г. Павличенко става герой на Съветския съюз, но повече не се връща на фронта. Започва да подготвя снайперисти.
2. Алия Молдагулова
Алия Молдагулова е родена в Казахстан, но войната я заварва в Ленинград. През март 1942 г. детският дом, в който се възпитава 16-годишната девойка, е евакуиран от обсадения град. Още през декември същата година Алия става курсант в неотдавна създадената Централна школа за инструктори по подготовка на снайперисти. За отлична стрелба в школата я награждават с поименна пушка, а през юли следващата година Алия Молдагулова вече е изпратена на фронта.
“През август 1943 г. в бригадата ни дойде снайперистката Алия Молдагулова. Крехко и много симпатично момиче от Казахстан. Тя бе само на 18 години, но през октомври вече имаше в актива си 32 убити фашисти”, спомня си жена, служила в полка на Алия.
По думите ѝ девойката се отличавала с необикновена храброст. Освен това била не само отличен снайперист, но и вземала в плен германски войници и изнасяла от бойното поле ранени, като им оказвала първа помощ.
Алия загива при освобождаването на Псковска област, в северозападната част на Русия, през януари 1944 г. Както разказват очевидци, девойката няколко пъти вдигала бойците в атака с призива: “Братя, войници, след мен!”. При една от тези атаки, въпреки раната си от минна отломка, тя се хвърля в ръкопашен бой. Ранена е още веднъж от германски офицер, но успява да убие противника. От раните, получени в тази битка, Алия издъхва.
В служебния ѝ бележник има 78 убити войници и офицери на противника. Присъждат ѝ посмъртно званието Герой на Съветския съюз. На девойката-снайперист в СССР е посветен балетът “Алия”. През 1985 г. за нея е заснет игралният филм “Снайперисти”.
3. Роза Шанина, Невидимият ужас
Роза Шанина е възпитателка в детска градина. Попада на фронта на 19 години след две години препирни във военната комисия с молби да бъде изпратена на фронта. През юни 1943 г. тя, също като Алия Молдагулова, е изпратена в Централната школа за инструктори по подготовка на снайперисти, която завършва с отличие.
Когато убива първия хитлерист през април 1944 г., по спомени на другари по оръжие, тя възкликва: “Убих човек, човек…”. Само след няколко дни обаче в актива си тя има вече 10 фашистки войници, а след месец я предлагат за ордена “Слава” III степен. Коронното ѝ изпълнение е “дуплет” – двоен изстрел на един дъх.
Скоро е наградена с още един орден “Слава”, но вече II степен. Роза е първата девойка, удостоена с тези отличия. След това Шанина се прославя в цялата страна. За нея пише фронтовият вестник “Ще унищожим врага”, а московското списание “Огоньок” публикува нейна снимка на корицата си. Чуждестранните журналисти я наричат Невидимия ужас на Източна Прусия – именно там тя воюва от есента на 1944 г.
Във военния си дневник Роза пише, че не заслужава цялата тази слава. Според нея тя е направила много малко във войната.
Роза воюва девет месеца. Загива през януари 1945 г., три месеца преди победата, прикривайки ранения командир на артилерийско подразделение. Твърди се, че тя е унищожила 59 войници и офицери от германската армия.
Източник: bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.