Големите уши на СССР: ТОП 5 на съветските “бръмбари” през студената война

Операция “Информацията днес”

Руските разузнавачи провеждат тази операция още в началото на 30-те години на миналия век. Тогава най-важен обект на “разработка” са емигрантските антисъветски организации. Повечето от тях не само са под наблюдение, но в някои случаи дори се създават нарочно от съветска агентура.

Бойната организация на бялата емиграция Руски общовойнски съюз (РОВС) дълго остава извън контрола на Москва. Именно тогава в историята на разузнаването се появява персонаж с оперативен псевдоним “Иванов”, в чийто дом в Париж е сформиран щабът на РОВС. Местната резидентура на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) установява контакт с този човек през 1929 г. и той се съгласява да помогне.

От януари 1934 г. започва постоянно подслушване на разговорите, които се водят в щаба на РОВС. От тази информация разузнаването успява да разбере всички детайли за дейността на организацията.

В навечерието на окупирането на Франция от фашистка Германия връзката с “Иванов” временно е законспирирана, но въпреки това той е разкрит. През юни 1942 г. Гестапо го проследява и арестува, а две години по-късно е разстрелян. Мащабите на работата, извършена от “Иванов” обаче остават неразкрити, което прави РОВС и неговите членове неизползваеми за врага. Едва в края на 1980-те години става известно, че зад прякора “Иванов” се е криел един от видните представители на руската емиграция –  Сергей Николаевич Третяков.

Подслушването на Рузвелт в Техеран

Преди конференцията на съюзниците в Техеран германците подготвят диверсия срещу лидерите на СССР, Англия и САЩ. Съветските разузнавачи обаче навреме разкриват тези планове.

Група под ръководството на съветския разузнавач под прикритие Геворк Вартанян разкрива цялата резидентура на нацистите в Иран и няколко дни преди конференцията са арестувани над 400 германски агенти, а американският президент Франклин Рузвелт, от съображения за сигурност, е настанен в съветското посолство (макар че английското посолство се намира на отсрещната страна на улицата).

По-късно дезертиралият на Запад полковник от КГБ Олег Гордиевски представя нещата така, сякаш по този начин НКВД искал да примами Рузвелт в съветската резиденция, за да подслушва разговорите на американците.

Между другото от документи, разсекретени през 2000 г., става ясно, че изборът на Рузвелт в полза на посолството на СССР е продиктуван по-скоро от желанието да не дава повод на Сталин да си мисли, че има англо-американски сговор. Опитният политик Рузвелт просто не е могъл да не разбира, че ще го “подслушват” и при англичаните, и при руснаците, затова не казвал нищо “излишно”.  / bg.rbth.com