Историята на хладното оръжие на спецчастите в Русия е наистина многостранна. Ножът е неотменна част от гардероба на СПЕЦНАЗ. Но, удивителен е факта колко разнообразен може да бъде този гардероб. Самите разузнавачи, в беседи, признават, че ако се стигне до огневи контакт с противника, или нещо по-лошо – до-ръкопашен бой, например, то операцията смело може да се счита за разкрита.
Но, същите тези спецназовци признават, че понякога, в отделни случаи и ситуации, „да се работи с ръцете“ е най-добрия вариант. Именно тогава в играта влизат специалните средства, без шум или дим, които неутрализират всеки противник.
Самото понятие „нож“ не е ново за съветската армия – въпреки, че в сраженията винаги са се използвали хладни оръжия, бойците били обучавани главно да ползват така наречените „щикове-ножове“ на винтовките. Но армията все пак е имала опит да работи с хладното оръжие като отделен вид въоръжение. Като самостоятелна бойна единица, в ръцете на войника, ножът активно е започнал да се използва по времето на Съветско-Финската война, а своя звезден час той достигна в периода на Великата Отечествена Война.
Експертът в областта на хладното оръжие и майстор-оръжейник Олег Звонарьов, в интервю за „Звезда“, разказа няколко интересни факта от историята на съветския нож: „Що се касае конкретно до този нож, той е типичен представител-реплика, изготвен на базата на съществуващи вече образци. Трябва му минимална грижа, заточването издържа дълго време, дори в условията на сурово използване, а в ръкопашен бой НА-40 може да бъде конкурент на най-добрата немска кама. Нередки са случаите, когато немци са вземали ножовете на убитите червеноармейци и в последствие са ги ползвали сами. Не трябва да се казва, естествено, че ножът е бил идеално изготвен – случвало се е да падне от ръка по време на схватка, но това е най-сериозното, което може да се случи. Съветските разузнавачи, например, наричат този нож „стрела“ заради правите линии, и в рапортите си често пишат: „Обектът бе поразен от „стрелата“ на разузнавача“, заяви експертът.
Целта на използване на хладните оръжия било да се инициира тиха атака по противника. Никой не очаквал, че за това, редом с ножа и щика, разузнавачите ще ползват…шурикени. И до днес няма единно мнение откъде са се появили екзотичните японски метателни ножове във формата на звезди. Едни експерти твърдят, че руснаците са почнали да ги ползват веднага след Руско-Японската война, други казват, че ги има още отпреди нея. Така или иначе, те не се ползват масово.
Но в края на 1942 година от диверсионните отряди все по-често започвали да идват съобщения, в които шурикените са фигурирали като по-смъртоносно оръжие, отколкото обикновения нож. Историкът и колекционер на хладно оръжие, бивш офицер от СПЕЦНАЗ, Виктор Касилников, в интервю за „Звезда“, разказа кога и от кого за пръв път са били използвани металните звезди. „Първите сведения за тях са от 1942-1943 година. Диверсионните групи са ги ползвали по време на Ржевско-Вяземската операция. Казват, че хира-шурикени (метателен нож-звезда с четири остриета) са били произвеждани от доброволците още в мирно време и просто се възприемали като сувенир, но по време на войната започнали да ги употребяват по предназначение“.
„С помощта на шурикените, с нужното умение, можело да се свали часовой без шум. Редникът от Червената Армия Торсунжаков, по време на Ржевско-Вяземската операция, се отличил с това, че имал уникално умение: забивал шурикените си в шиите на немците и моментално ги неутрализирал. Чувал съм и за други случаи на употреба на звездите, но там реално говорим за метателни ножове, направени по древни рисунки на японските изделия“, заяви експертът.
Стрелящият приятел на разузнавача
След войната огнестрелното оръжие еволюирало, за разлика от хладното. Та и как да се развива обикновения нож, който е съставен от дръжка и острие? Но дори и в този случай руските оръжейници имали приготвени изненади.
Трудно е да се каже как е дошла тази идея в главата на тулския оръжейник Хлинин. Той направил стрелящ нож. Историците и експертите в областта на необичайното стрелково оръжие твърдят, че му е повлияло изучаването на немските трофеи: такива необичайни предмети, като стрелящата тока и други огнестрелни чудатости. Така или иначе, специалния нож на разузнавача (или НРС), разработен от Хлинин, се ползва и до днес, и е наистина най-странния стрелящо-режещ предмет, приет на въоръжение.
Създаването на този образец на въоръжението за нуждите на СПЕЦНАЗ и КГБ позволило да се убива „с един куршум – два заека“: първо, появил се ефективен предмет, с който разузнавача може да действа даже без оръжие, второ, появила се възможност за изучаване на практически неусвоена ниша на специалното персонално оръжие, в разработката на което са били задействани цели научно-изследователски институти.
„За да може да стреля, освен да реже, в ножа са вградили малък ударно-спусков механизъм, а за самата стрелба е пригоден боеприпас СП-3, който освен в ножа, се ползва в специалните безшумни пистолети“, разказва оръжейника Виктор Новополцев пред „Звезда“. „Това е специален патрон с отсечка инертни газове. Куршумът 7,62х38мм от близко разстояние може при точно попадение да убие, а при неточно – реално смъртоносно да рани противника. А ножа – ножа си работи нормално като всеки друг армейски екземпляр“.
Моето мнение е такова: този инструмент не е създаден като нож, а като последен шанс за оцеляване. Помислете сами: дулото по ножа е закрито от плътна гумена щора, за да не се трупат прах и влага, спусъкът е максимално опростен. Всичко сочи, че създателите са направили всичко възможно, който го носи в критичен момент, оръжието да сработи на 100% и да не подведе собственика си“.
Боен „Хамелеон“
Тула е родината на необичайното въоръжение. От противотанково до хладно – тулските оръжейници правят всичко. През 90-те години, когато вече е имало някои разработки в сферата на специалното оръжие и снаряжение, в тулското Военно-артилерийско училище разработват специален четиризаряден стрелящ нож „Хамелеон“. В разработката на новия нож тулци вкарват цялото си знание – от използването на качествените материали за изготвяне, до крайно простотата и надеждна схема на спусковия механизъм.
Експертът в областта на стрелковото оръжие и ветеран от СПЕЦНАЗ Виктор Снегир сподели интересни факти от живота на тулския стрелящ нож: „Работил съм с такъв няколко пъти, но тезисно мога да го определя така: надежден, удобен и не те предава. Патроните 5,45 мм взехме от пистолет ПСМ. От ножа на разузнавачите „Хамелеона“ се различава първо по количеството пренасяни боеприпаси за изстрел. Те са 4, за разлика от НРС. Да кажем, че така се качва шанса за оцеляване“, шегува се той.
„Но ако трябва да говорим сериозно, освен перфектните качества на самия нож, който може да прави всичко, той може да се замаскира като някакво ненужно приспособление и доста бързо да се извади. Ръкохватката му е страхотна. Знам дори, че има модификация за вода, за нашите подводни бойци. Там се ползват патрони от друг тип – от автомат АПС, например. Но сухопътния вариант на ножа е такъв, че след изстрел от разстояние, примерно до 30-тина метра, боеприпасът 5,45х18мм пробива титанова пластина с до 2мм дебелина. Това е доста сериозен показател, който в бойни условия гарантира поразяване на целта“, заяви експертът.
Експериментите над създаването на уникални оръжия в Русия никога не са спирали. Известно е, че дори през 90-те години – едно сложно време за страната – разработката на стрелящи, специални, малокалибрени и тактически ножове за СПЕЦНАЗ и флота винаги е вървяла с пълна сила. До голяма степен може да се твърди, че разработките и резултатите, получени именно в този период, лежат в основата на новото бойно хладно оръжие на руския СПЕЦНАЗ. И това подсказва, че в близкото бъдеще ще станем свидетели на поредното хладно оръжие със специално назначение за руската армия.
Източник: iconomist.bg
ОТ: wars.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.