Известният руфър Виталий Раскалов се впуска в диви приключения със своите украински и британски приятели в космодрума “Байконур”. Целта им е успешно да направят снимки на съветската космическа совалка, като избягват охраната. Последвайте ги в това необичайно пътешествие.
Първото нещо, което идва на ум на човек, когато си помисли за първия съветски совалков проект, наречен “Буран” (виелица на руски език), е колко амбициозен е СССР, когато става дума за изследване на космоса. Буран беше руският отговор на космическата совалка на НАСА. На 15 ноември 1988 г., след като обиколи земното кълбо два пъти (безпилотно), космическият кораб за многократна употреба се приземи в Байконур, Казахстан. Очакваше се много от космическия кораб, но той никога не полетя отново. Най-големият и най-скъп съветски проект за космическо проучване, програмата “Буран”, беше анулирана през 1993 година.
Военните анализатори заявиха в списание “Ню Сайънтист” (New Scientist), че “Буран” не е имал цивилни задачи и е бил предназначен основно за разполагане на оръжия в космоса. Те твърдяха, че СССР може би дори е помислил за разполагането на ядрени оръжия.
“Спомням си колко беше голяма… Беше много по-голяма отколкото изглеждаше на снимките. Те имаха големи планове, които бяха готини”, казва руфърът и фотограф Виталий Раскалов, който е посети космодрума “Байконур” в средата на май 2017 година. Той е един от малкото хора, които са успели да го направят без разрешение. Членовете на обществеността нямат право да посещават космодрума, за да наблюдават историческата совалка. Град Байконур е запазил статута си от съветско време като затворен град. “Всъщност можете да си купите билет за влак от Москва, но само ако имате пропуск. Но ние нямахме такъв”, каза Раскалов.
Руският руфър, заедно с четирима британци и двама украинци, избра алтернативен маршрут. “Намерихме информация в интернет”, добави Раскалов. “От хора, които са работили там и туристи като нас. Имаше един мотоциклетист, който случайно се качил на космодрума. Хванали го, но нищо не му се случило. Защото… какво може да направи полицията?”
Групата отлетя до Алмати, взе влак до Къзълорда и пропътува последната част с такси. “Нищо специално! Това е Казахстан… хората пътуват между градове с таксита. Тъкмо казахме на таксиметровия шофьор, че сме фотографи и искахме да снимаме звездите”, каза Раскалов. “Той ни остави в средата на степите. Бяхме сами”. Той обаче подчерта, че територията на зоната на космодрума е силно охранявана. “Разбира се, “Байконур” се охранява. Но не знаехме къде точно са разположени служителите по сигурността. Не можете да си представите колко голяма е тази територия. Това е като районът в третия Околовръстен път на Москва. Как може тази зона да бъде напълно защитена? Това е доста трудно”.
Те са използвали същия маршрут като мотоциклетиста, ходейки в продължение на две нощи. “Имах шест литра вода, някаква храна, яке и спален чувал… това е всичко. Намерихме унищожена междуконтинентална станция за изстрелване на балистични ракети. В земята има огромна дупка”, добави Раскалов. “Тъй като програмата “Буран” беше прекъсната, ние решихме, че властите ще запълнят дупката с бетон. Но не са, тъй като това е много скъпо. Затова те просто взривиха цялата област! Това се случи след като Русия подписа договор за намаляване на ядрените оръжия”.
Хангарът, в който се помещава совалката “Буран”, се намира на около 30 километра от бившата станция за изстрелване на ракети. Тя е на територията на космодрума и има добри и използваеми пътища, както и охранителна система с патрули. “В ранните часове на сутринта срещнахме група руснаци в хангара”, казва Раскалов. “Имахме една и съща цел – да заснемем впечатляващи кадри. Но в хангара имаше и патрул. Успях да се скрия, но членовете на моята група нямаха същия късмет. По-късно същата нощ хванаха и мен.
На въпроса какво се е случило с чужденците, той казва: “Те бяха разпитани от агенти на ФСБ и претърсени. Това продължи около 12 часа. Агентите най-сетне бяха убедени, че чужденците не са терористи или шпиони. И те бяха освободени. Що се отнася до мен – мисля, че осъзнаха, че сме от една и съща група и реших да не си губят времето.
“Въпреки това, аз почти никога не съм хващан. Байконур е един от редките случаи”, казва Раскалков. “Независимо дали е законно или незаконно не искам разрешение. Ако никой не ме спира, всичко е наред. Основната цел е да се заснемат добри кадри. Не мога да кажа, че правя нещо рисковано. Всъщност е по-рисковано да карате собствения си мотоциклет в Москва!”
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.