“Увеличаване на потенциала”: руската армия завърши превъоръжаването с ракетните системи “Искандер”

"Увеличаване на потенциала": руската армия завърши превъоръжаването с ракетните системи "Искандер"
Сухопътните войски на Въоръжените сили на Русия са изцяло превъоръжени с оперативно-тактическите ракетни системи “Искандер”, съобщи руското министерство на отбраната.

Церемонията по предаване на “Искандер” на личния състав на ракетните съединения на Западния военен окръг се състоя на 22 ноември 2019г..

“Предаването на този комплект завършва превъоръжаването на действащите ракетни съединения на сухопътните войски на Въоръжените сили на Руската федерация”, се казва в съобщението на министерството на отбраната, цитирано от RT.

Няколко десетки пускови установки, както и транспортно-товарни и командно-щабни машини бяха предадени на личния състав на ракетните съединения.

Историята на “Искандер”

Концептуалната разработка на “Искандер” започва през 1988 г. – новият комплекс трябва да замени оперативно-тактически ракетен комплекс (ОТРК) “Ока”, но не попада в обхвата на Договора за ликвидиране на ракети със среден и малък обсег на действие (ДРСМД), сключен през 1987 г. между САЩ и СССР. Споразумението предписва унищожаването на балистични и крилати ракети с наземно базиране и обхват 500-1000 км и 1000-5500 км.

Въпреки факта, че ОТРК “Ока” има полет от 400 км и не попада в разпоредбите на ДРСМД, генералният секретар на Централния комитет на КПСС Михаил Горбачов по искане на американската страна включва комплекса в него.

Главният конструктор на “Ока” Сергей Непобедимий лично ходатайства пред Военнопромишлената комисия на Президиума на Министерския съвет на СССР за разработване на нов оперативно-тактически комплекс, който няма да бъде обхванат от разпоредбите на ДРСМД.

Проектирането е осъществено от конструкторско бюро по машиностроене в Коломна с участието на Централното конструкторско бюро “Титан” и Научно-изследователския институт за електронни прибори (НИИЕП). “Искандер” е показан за пръв път през август 1999 г. на Международния авиационен и космически салон (МАКС) в Жуковски близо до Москва. Комплексът влиза на въоръжение през 2006 година.

Основният тип използвани снаряди е едноетапна ракета с твърдо гориво 9M723K1. След изстрелването тя лети по квазибалистична траектория и активно маневрира, използвайки газодинамични и аеродинамични кормила. Това сериозно усложнява прехващането ѝ.

Крейсерската скорост на ракетата е 2100 м/с, а най-малката дистанция до целта е 50 км, докато най-голямата зависи от модификацията на комплекса и вида на ракетата.

Комплексът носи едновременно четири ракети – две на пускови установки и още две на зареждащата машина.

ОТРК “Искандер” е предназначен за поразяване на големи цели, които са извън обсега на артилерията – командни центрове и бази на противника, бронетехника и надводни кораби.

Според доктрината на НАТО “Искандер” (SS-26 Stone по класификацията на Алианса) е средство за създаване на т.нар. A2D зона – “зона със забранен достъп”. Тази концепция предполага, че силите на НАТО не могат да бъдат разположени или да се движат в обхвата на системите на “Искандер” без риск от щети.

Разногласия по ДРСМД

Въпреки факта, че комплексът “Искандер” не нарушава условията на ДРСМД, Вашингтон избра една от нейните ракети като оправдание за нарушаване на договора. През 2014 г. тогавашният американски лидер Барак Обама изпрати писмо до руския президент Владимир Путин, в което за първи път на ниво държавни глави обвини руската страна в нарушаване на условията на споразумението.

Вашингтон твърди, че Москва, в нарушение на разпоредбите на договора, е изпробвала ракетата 9M729 за комплекс “Искандер”, чийто обхват на полета уж превишава 500 км.

Руската страна последователно отрече всички твърдения, че ракетите 9M729 имат обхват, забранен от ДРСМД и нарушават споразумението. В края на януари 2019 г. министерството на отбраната на Русия организира брифинг за чуждестранни аташета, по време на който показа ракетата на военни представители на чужди сили и разкри част от характеристиките ѝ.

Представители на ведомството отбелязаха, че 9M729 е модернизирана версия на ракетата 9M728, която е част от комплекса “Искандер-М”. При 9M729 броят на бойните заряди беше коригиран и се появи допълнително оборудване, което увеличи дължината на ракетата с 53 см. 9M729 получи и нова пускова установка, което ѝ позволява разгръщане на по четири ракети, а не на две. Максималният обхват на полета на 9M729 е 480 км, което е с 10 км по-малко от обхвата на 9M728.

Пълно превъоръжаване

Полковникът в оставка Виктор Литовкин в интервю за RT отбеляза, че няма подобни чуждестранни аналози на този комплекс по отношение на характеристиките.

“Основното предимство на този комплекс е, че той е разположен на една машина и се управлява само от трима души. Той има две ракети, които могат да бъдат приведени в бойна готовност в рамките на една и половина до две минути”, подчерта експертът.

Според него сега “Искандер” са на служба в ракетните съединения на всеки военен окръг.

“Днес последният бригаден комплект е в експлоатация в Западния военен окръг. Сега има “Искандер” навсякъде, във всеки военен окръг”, подчерта Литовкин.

Константин Сивков, доктор на военните науки, каза пред RT, че “Искандер” решава задачи по “поразяване на особено важни обекти” на оперативни и стратегически групировки в дълбините на вражеските сили.

“Комплексът се използва за унищожаване на командни пунктове, пускови установки на зенитни ракети, системи за противоракетна отбрана, ракети със среден обсег на действие с ядрени бойни глави, летища и други важни обекти. Този комплекс е от голямо значение и ще увеличи потенциала на руската армия”, заключи експертът. / bg.rbth.com

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.