Руски роботи ще охраняват ядрено оръжие

Руски роботи ще охраняват ядрено оръжие
На 17 декември командващият на РВСП Сергей Каракаев съобщи пред журналисти, че робототехническите комплекси в този род войски ще могат да решават различни задачи: от воденето на целия обем разузнавателни дейности в позиционните райони на ракетните дивизии до оказване на помощ на личния състав.

Главнокомандващият на РВСП не изключи възможността „охранителите“ на „Ярсите“ и „Тополите“ да се разработват в рамките на вече създадени роботи по изграждането на перспективни ракетни комплекси. По същество става дума за напълно завършени работи, при което към вече създаващия се най-нов комплекс, способен да изстрелва балистична ракети, ще се прилага собствен „охранител“.

„Вълците“ ще охраняват ракетите

В момента се знае, че за служба в РВСП се разработва и изпробва мобилният робототехнически комплекс „Вълк-2“ (Волк-2). Този робот е истински универсален войник – мощен и тежък, с гъсенично придвижване, който е в състояние да изпълни на практика всички бойни задачи: от патрулиране в зададена територия и разузнаване до охраняване на важни обекти и осигуряване на огнева поддръжка на тактическата група.

„Зъбите“ на „Вълка“ са станочна картечница „Калашников“ и едрокалибрени картечници „Утьос“ (Утёс) и „Корд“. Основното преимущество на този робот е способността му да стреля в движение (при скорост до 35 км/ч), при ограничена видимост, включително и в тъмната част на денонощието. Точността на попадението на снарядите на „Вълка“ в целта е гарантирана от термовизор, лазерен далекомер и жиростабилизатор.

Сергей Каракаев не изключи и възможността да бъдат използвани военни роботи, които „служат“ в други видове и родове войски. Сега в руските сухопътни войски активно се използва роботът „Платформа-М“, който по размери е по-малък от „Вълк-2“, но изпълнява същите задачи. Комплексът е въоръжен с гранатометна система „Малиш“ („Малыш“) и може да води безконтактен бой.

Залага се на изкуствения интелект

Главнокомандващият на РВСН подчерта, че в най-близко бъдеще на най-новите системи за управление от четвърто и пето поколение, освен охрана на балистични ракети и помощ  на военнослужещи на РВСН, може да бъде възложено „довеждането на заповедите за бойното управление непосредствено до пусковите установки, прескачайки междинните звена, включително и в условия на ядрено въздействие и радиоелектронно заглушаване“. Това означава, че при възникване на пряка заплаха (например когато системата за ранно предупреждение за ракетно нападение е регистрирала изстрелване на ракета на противника, или катастрофата вече е станала), роботите сами ще вземат решение за ответно поразяване.

Засега състоянието на руската роботехника (както бойна, така и с двойно предназначение) не позволява на роботи да бъде възложена толкова важна задача. Съществуващите системи в по-голямата си част са с дистанционно управление. Поради това според Сергей Каракаев „до въвеждането на въоръжение на нови роботизирани системи ще се наложи да бъдат направени редица допълнителни изследвания и изпитания“. В рамките на комплексната целева програма „Създаване на перспективна военна робототехника до 2015 г.“, която предполага въоръжените сили да получат най-нови военни роботи, такива изпитания вече се правят.

През септември 2015 г. военно-промишленият комплекс (ВПК) на Русия заедно с Министерството на отбраната разработи редица тактически упражнения за изпробване на постъпващите на въоръжение робототехнически комплекси, а през октомври 2015 г. представители на руската Обединена приборостроителна корпорация (ОПК), обявиха, че приключват изпитанията на автоматизирана система за управление на групировките от робототехнически средства, наречена „Уникум“. Тази система, според създателите ѝ, позволява хората да бъдат напълно изключени от процеса на управление и дава на механизмите почти човешки възможности.
Източник: bg.rbth.com

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.