Първият човек на ORSIS: пистолетът “Макаров” и снайперската винтовка СВД не трябва да се сменят

Първият човек на ORSIS: пистолетът "Макаров" и снайперската винтовка СВД не трябва да се сменят

Смяната на пистолета “Макаров” (ПМ) и снайперската винтовка на Драгунов (СВД) в армията с нещо ново не е най-добрият избор за момента, каза Владимир Злобин, генерален директор на “Промтехнология” (оръжейна марка ORSIS).

По-рано бе съобщено, че много руски компании разработват пистолети, които могат да заменят ПМ, а СВД отдавна е морално остаряла и затова също трябва да бъде заменена с по-модерна винтовка.

“Те със сигурност ще си отидат с времето. Ако говорим за СВД, то от всички винтовки, които са базирани на нея, най-добра е първата версия. Всички версии след нея са все по-лоши и по-лоши. СВД е шедьовър и това ще е така още дълго време.

Що се отнася до ПМ, той вероятно ще служи още, защото не виждам причина това да се промени. Струва ли си да се харчат пари за преоборудване на армията с нов пистолет? Разбира се, може да се създаде по-добър, но вероятно няма смисъл”, каза Злобин в интервю за РИА “Новости”.

В отговор на въпрос за целесъобразността от отказването от 5,45-мм патрон, събеседникът на агенцията заяви, че 7,62-мм патрон не превъзхожда последните приети на въоръжение  5,45-мм боеприпаси.

“Разговорите по прехвърлянето към патрона 7,62х39 не са започнали вчера, дискусиите се провеждат отдавна.

Трудно е да се каже дали армията ще предприеме тази стъпка. Степента на защита на индивидуалните бронежилетки расте, но 7,62-мм патрон все още не превъзхожда последните приети на въоръжение 5,45-мм патрони.

Да, по-големият калибър идва и с по-устойчива траектория, но има и недостатъци, например обемът на преносимия боекомплект. Все пак окончателното решение ще бъде взето от министерството на отбраната”, каза Злобин. / bg.rbth.com

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военният портал на България!


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.