Проекти, изпреварили времето: най-страшните оръжия на Русия, останали само в историческите книги

Проекти, изпреварили времето: най-страшните оръжия на Русия, останали само в историческите книги
Тези прототипи така и не са преминали военните изпитания и са били предадени за скрап, преди да влязат в масово производство.

Всяко оръжие трябва да мине няколко стриктни военни изпитания, преди да влезе в серийно производство. Русия има няколко уникални оръжейни системи в своя арсенал, които по една или друга причина не са успели да преминат строгите национални тестове. Тези оръжия обаче намират място в историческите книги заради своята изработка и оригиналност.

Транспортен самолет с лазерни оръдия

В средата на 1970-те години руски инженери се опитват да създадат първите за страната лазерни оръжия, които са в състояние да свалят самолети, също като изтребителите “X-wing” от филма “Междузвездни войни.

Летяща лаборатория А-60 на базата на Ил-76МД

Летяща лаборатория А-60 на базата на Ил-76МД

Alexxx1979/Wikipedia

Решено е огромният транспортен самолет Ил-76МД да бъде оборудван с лазерите. Вместо обикновения носов кош, машината получава управляема стрелкова кула. Самолетът освен това е оборудва с две големи пилотски кабини (с обтекаеми обвивки) под фюзелажа и с допълнителни генератори за мощността на лазерите.

Само че технологиите от онова време не са в състояние да създадат твърд и устойчив лазер, който да може да порази метална цел при различни метеорологични условия – лазерите от 70-те години се нуждаят от перфектно слънчево време без дъжд или мъгла, за да унищожат въздушни цели. А дори и с два допълнителни генератора, при всеки изстрел се харчи твърде много енергия, така че след няколко изстрела лазерите се изтощават.

Поради тези причини военното командване решава да отложи лазерната програма за неопределен срок.

Су-47 “Беркут”

Прототипът на изтребителя Су-47 “Беркут” се появява в края на XX век и става първият самолет в историята на военната авиация на Русия, чиито криле са изнесени напред.

Сухой Су-47

Сухой Су-47 “Беркут”

Пашковски/Sputnik

Това нововъведение придава на машината отлична гъвкавост и маневреност. Благодарение на дизайна на самолета пилотите достигат нови нива на управляемост при ниски скорости. Композитните материали, използвани за построяването на изтребителя, освен това намаляват видимостта на машината за вражеските радари.

Само че всичко това се оказва и причина за лошото му  представяне, тъй като въглеродният пластмасов материал, използван за крилата му и фюзелажа, е прекалено скъп и от финансова гледна точка той не може да влезе в серийно производство. Прототипният самолет се превръща в средство за тестване на съвременни военни технологии, като предназначената за поколението 4++ на Су-35, а дори и за най-новият руски изтребител от пето поколение Су-57.

Първият и единствен Су-47 се намира в Института за изследване на полетите “Громов” край Москва.

Най-ниският танк в Русия

В средата на 60-те години руски военни инженери се опитват да създадат “невидими” танкове, въоръжени с ракети. Най-ниският руски танк, наречен Обект 775, е резултат на тези усилия.

Обект 775

Обект 775

Виталий В. Кузмин

Екипажът на бойната машина е само от двама души, което означава, че танкът трябва да е висок само 170 см или с 1 метър по-нисък от повечето танкове по онова време. Макар обаче да е въоръжен с опустошителни ракети, ниският профил на машината значително намалява видимостта на екипажа.

Освен това насочването на лазерните ракети е толкова чувствително, че дори димът допълнително води до пълно заслепяване, а да не говорим за препятствията и височините. Именно това в крайна сметка става причина танкът да бъде изпратен “на гробищата” преждевременно.

Днес има само един танк от този вид и той може да се намери в музея в парка “Патриот”, също и в предградията на Москва. / bg.rbth.com

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !




Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.