Как преди 35 години съветска подводница се блъска в американски самолетоносач

Как преди 35 години съветска подводница се блъска в американски самолетоносач

Преди 35 години – през март 1984 г. съветската атомна подводница К-314 по проект “Ерш” блъска американския самолетоносач Kitty Hawk в Японско море.

И двата съда получават сериозни повреди и инцидентът по чудо приключва без жертви. Витловата подводница се удря в района на цистерните с гориво на самолетоносача. По това време на Kitty Hawk има няколко десетки ядрени боеприпаса, а К-314 на борда си носи две торпеда с термоядрени бойни глави.

През пролетта на 1984 г. в разгара на международното напрежение: ирано-иракската война, убийството на Индира Ганди в Индия, стълкновенията между работници и полиция в Полша и пр., в Японско море пристига самолетоносаческа група на САЩ за съвместните военни учения Team Spirit-84 с Южна Корея. Командването на Тихоокеанския флот праща атомната подводница К-314 да следи самолетоносачите.

“Бяхме на полигона в боева обстановка, получих по радиото: “Да се подготви атомна подводница за дълго следене на американския самолетоносач”, споделя командирът на подводницата Владимир Евсеенко. Спомените му са цитирани по книгата “Возмутители глубин” от Николай Черкашин.

Плавателният съд се връща на базата, привежда се в бойно състояние за “търсене и дълго следене” и се отправя към централната част на Японско море. След четири дни К-314 намира самолетоносача и в течение на седмица го наблюдава с променлив успех.

Според съобщенията от американците “Ерш” няколко пъти е разкриван, корабите, съпровождащи самолетоносача, 15 пъти са имитирали унищожението на подводницата. Накрая са разбрали, че няма просто така да се отърват от съветските подводници и Kitty Hawk “се скатава” в териториалните води на Южна Корея, прекратява полетите и радиовръзките. К-314 остава в неутрални води, като съобщава в щаба на флота по радиото: “Контактът със самолетоносача е загубен”, и ѝ се налага да чака. Скоро от командния пункт идват координати, главния курс и скоростта на движение на американците. Подводницата излиза в района насреща и изплува на перископска дълбочина. Наблюдението е затруднено от мъглата.

“В 22:10 изплувам на перископска дълбочина за поредния комуникационен сеанс. Разглеждам десния и левия ъгъл. На 90 градуса вляво визуално откривам цялата самолетоносаческа ударна група. Множество бордови светлини. Танкер зарежда корабите. Дистанцията е 2-3 морски мили. Вървим на контра, тоест едни срещу други. Незабавно потапяне!”, разказва Евсеенко.

Подводницата моментално предприема потапяне, но не успява да избегне сблъсъка. Няколко минути по-късно моряците на Kitty Hawk усещат силно разтърсване. За К-314 това е мощен удар. Първата мисъл на командира: разрушен е корпусът. Но вдигат перископа, другите устройства – всичко работи. От отсегите съобщават, че няма вода, всичко е наред. И тук нов удар – в десния борд.

“Оглеждаме се – всичко е в норма. Всичко, но не всичко. Скоростта започна да пада”, спомня си морякът, цитиран от “Российская газета“.

“Ерш” изплува и моли за помощ. Първи към подводницата идва противоподводният кораб “Адмирал Виноградов”. Евсеенко се договаря с командира му: “Ще потопя носа, ще вдигна кърмата, а вие вижте какво става там”. Оказва се, че гребните витла са огънати. В базата подводницата е откарана на буксир, а командирът получава гневно съобщение по радиото от заместник-командващия флота: “Танкисти глупави! Сложили си каските на ушите и нищо не чули! Командир, готви се”. Kitty Hawk по това време се готви да се отправи към японското пристанище Йокосука. Стабилизаторът и витлата на “Ерш” правят 40-метрова пробойна в корпуса на самолетоносача.

След инцидента Евсеенко е отстранен от командването на подводницата, но той смята, че всички са имали късмет: “Ние не потънахме, те не изгоряха”.

Източник: bg.rbth.com

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !




Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.