Гледна точка! Това с казармата няма да стане! Днешните млади не са абдали, каквито бяхме ние едно време

Гледна точка! Това с казармата няма да стане! Днешните млади не са абдали, каквито бяхме ние едно време


Тези дни отново военният министър е подхванал темата за задължителната наборна военна служба.
Така и не стана ясно защо една част от българските политици, и то не особено значителна, и не особено за пример, наричат себе си патриоти.

Не стои ли разбирателството между различните членове на обществото в основата на патриотизма. Хората може да са различни по хиляди признаци, но да обичат родината си.

Така наречените патриоти са христоматиен пример за партиен егоизъм и неразбирателство, камо ли за родолюбие. И с какво пък един член на ГЕРБ или на БСП е по-малко патриот от тях.

Та същият този министър се е размечтал за задължителната казарма. Онази, която отнемаше две години от живота на всеки млад мъж.

Времето, което беше отредено за образование, овладяване на занаят, чисто човешки младежки преживявания, начална реализация в живота, преминаваше в отвратителни порядки, мизерни помещения, столови и спални по за 50, 60, 100 души.

Абсолютно безсмислени занятия и обучения срещу враг, който ако е искал, е щял да ни унищожи за часове. Насилия, извращения, издевателства на старите набори срещу новобранци, почти феодално господство на офицерския състав над войниците. И разходи, космически разходи за издръжката на цялото това безумие.

Представяте ли си какво би станало, ако средствата за армията влизаха в образование, здравеопазване, заплати, социални дейности. За това ли мечтае военният министър. Няма да стане. Нито държавата ни е толкова богата, нито днешните млади са такива абдали, каквито бяхме ние едно време.

Петър Николов, Варна

Източник: faktualno.com

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!

 


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !




Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.