“Бащата на апокалипсиса”: най-добрите проекти на съветския конструктор Козлов

"Бащата на апокалипсиса": най-добрите проекти на съветския конструктор Козлов
Първата в света междуконтинентална балистична ракета, военни спътници, бойни космически кораби – точно преди 100 години, в началото на октомври 1919 г., се ражда конструкторът Дмитрий Козлов, ръководител на разработката на уникално стратегическо оръжие.

 За иновативните му проекти напомня РИА “Новости”.

Ядрената “петица”

През декември 1958 г. недалеч от немския град Фюрстенберг голяма секретна постройка е близо до завършването си. Съветските специалисти незабележимо изнасят и разполагат в ГДР два дивизиона от най-новите балистични ракети със среден обсег Р-5М с ядрени бойни глави.

Първото изстрелване на ракета Р-5

Четири ракети са насочени към Англия, осем към Париж, Брюксел, Бон и Рурската промишлена област на ФРГ. Вероятният противник дори не предполага за това. За първи път СССР разполага такова оръжие на своя територия.

Р-5М остават за кратко на територията на Източна Германия. Още през есента на 1959 г. и двата дивизиона се връщат в Калининградска област. Към онзи момент на въоръжение постъпва Р-12 с обсег на полета от 2080 км, така че необходимостта от разполагане на ракети на границата отпада. Р-5М остава на бойно дежурство до 1968 година.

Дмитрий Козлов оглавява разработката в началото на 1950-те години. С “петицата” се заемат след провала на “тройката”, в чийто проект са заложени твърде много неизпълними изисквания. И по-конкретно Р-3 трябва да лети на 3000 км разстояние. Не успяват да го постигнат – не стигат нито опитът, нито средствата, нито оборудването.

Обсегът на Р-5 е ограничен до 1200 км. За да се облекчи максимално конструкцията, от ракетата са премахнати херметичното отделение за уреди и топлоизолацията на кислородното отделение.

Р-5 се “захваща” за фугасна бойна част с маса от 1 т, но във войските изпращат модификацията Р-5М – първата в света балистична ракета с ядрен заряд.

При обсег от 1200 км тези ракети дори от границите на СССР могат да стигнат до всеки обект на НАТО в Западна Европа. С тях превъоръжават почти всички дивизиони на инженерните бригади от резерва на Върховното главнокомандване, а във ВВС с такива ракети веднага са оборудвани 15 полка.

Далекобойната “седмица”

През януари 1960 г. на въоръжение приемат Р-7 – първата в света междуконтинентална балистична ракета, способна да изхвърли тримегатонна бойна глава на 8000 км. Изделието е главната “рожба” на Дмитрий Козлов.

Първото изстрелване на ракета Р-7

В резултат приключва ядреното доминиране на САЩ, които залагат на бомбардировачите си. Съветският съюз получава възможност да нанася удари по американската територия без участието на авиацията.

Ракетата е проектирана по “партидна” схема. Първият етап се състои от 4 странични блока, симетрично разположени около втория етап. Вторият включва в себе си отделение с уреди, резервоари за окислител и гориво, силово отделение, двигател и 4 рулеви агрегата. За окислител се ползва течен кислород, а горивото е керосин.

Към целта си “седмицата” е насочвана от комбинирана система за управление. Подсистемите ѝ отговарят за стабилизацията по време на полет. Р-7 е смятана за най-сполучливата съветска ракета. През 1957 г. тя извежда от земната орбита първия изкуствен спътник, а през 1961 г. – първия пилотируем кораб с човек на борда. Съвременните ракети-носители от семейството на “Союз” са преки потомци на същата тази “седмица”.

Военният “Союз”

Към средата на 1967 г. група конструктори под ръководството на Козлов сглобяват пълноразмерен макет на необичаен космически кораб 7К-ВИ, въоръжен със скорострелно 23-мм автоматично оръдие НР-23. Оръдието е приспособено за стрелба в безвъздушното пространство и е предназначено за отбрана на космическите кораби от спътници-прехващачи и вражески кораби-инспектори.

Разработеният по секретна програма военен космически апарат “Звезда” е снабден с оптичен мерник ОСК-4 с фотоапарат за снимки на земната повърхност. Специалната апаратура “Свинец” му позволява да наблюдава за изстрелвания на балистични ракети. За енергиен източник служат два радиоизотопни термогенератора.

През януари 1968 г. проектът е закрит по ред причини. Безценният опит, получен при проектирането на военния “Союз”, се използва за създаването на многоместните космически кораби. / bg.rbth.com

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.