Защо руският флот е строил „кръгли“ кораби в Крим

Защо руският флот е строил "кръгли" кораби в Крим
Според условията на Парижкия мирен договор от 1856 г., с който завършва неуспешната за Русия Кримска война, на Москва се забранява да разполага свой военноморски флот в Черно море

Това изобщо не устройва имперското правителство и към 1871 г. (към момента на денонсиране на споразумението и връщането на правата да има кораби в Черно море) в страната вече е в пълен ход програма за създаване на средства за брегова охрана в Крим, които да не попадат под действието на пакта.

„Така било взето решението да се строят „кораби“, които „да не са от дървен материал“. Газенето на такъв плавателен съд е трябвало да бъде 3,3 метра, а калибърът на оръдията на борда му – не по-малко от 280 мм. Един от важните критерии за такива „кораби“ била бронята – „по-голяма, отколкото на чуждестранните морски съдове“, казва пред „Руски дневник“ бившият главен редактор на в. „Военнопромишлен куриер“ Михаил Ходарьонок.

Единствените, които отговарят на тези критерии, са кръглите броненосци по проекта на адмирал Андрей Попов, заради когото те получават името „поповки“.

„Тъй като Русия нямала пари и освен всичко останало ни е било забранено да имаме пълноценен флот в Черно море, се наложило да се експериментира“, допълва Ходарьонок.

През този период Русия изпробва различни типове бронепалубни кораби, които са въоръжени с доста мощните за онези времена оръдия – 152-мм и 203-мм. Така в страната в продължение на десет години текат експерименти с жизнеспособността на „кръглите“ кораби.

„Новгород“ и „Вицеадмирал Попов“

Първият кораб, наречен „Новгород“, е спуснат от стапела в присъствието на императора на 21 май 1873 г. Вторият, получил името на създателя си, е пуснат на вода на 25 септември 1875 г. Новата „поповка“, за разлика от „Новгород“, получава по-дебела двупластова броня, по-мощен двигател и увеличена надстройка на палубата.

При все това проектът е неуспешен.

„Оказало се, че „поповките“ не могат да плават в открито море и са по-бавни от костенурки. Нещо повече, откатът при изстрел на оръдието променял посоката на курса на кораба. Някаква значителна роля те са могли да изиграят само като единични средства на бреговата охрана, но пак не в пълен обем“, разказа в интервю за „Руски дневник“ бившият главнокомандващ на черноморския флот Игор Касатонов.

Поради тази причина през цялата Руско-турска война (1877-1878) „Вицеадмирал Попов“ заедно с „Новгород“ стоят на рейд в Одеса и правят само три похода без нито веднъж да влязат в бой.

Всички опити на Андрей Попов да изведе корабите в морето срещат противодействието на адмиралтейството, което не вижда потенциал в тях. Освен това в реални условия са открити и други проблеми на корабите – като например пълната липса на автономност на плаването и лошите условия за живот на екипажа.

След края на войната започва модернизацията на „Вицеадмирал Попов“, при която му се поставя нова вентилационна система, артилерийски установки, а освен това се сменят и двигателите му. В резултат е постигнато сериозно повишаване на устойчивостта му на вълните и се подобряват ходовите му качества, но нито той, нито „Новгород“ така и не успяват да участват в бойни действия.

Каква е по-нататъшната съдба на „поповките“?

При все това идеята за кръгли броненосци продължава да живее. След гибелта на императорската яхта „Ливадия“ през 1878 г. към тях проявяват интерес и в императорския двор. В новия проект за „поповки“ са отчетени недостатъците на предишните машини. Корпусът става по-приплеснат, а максималната скорост е увеличена до 15 възела при газене от 1,8 м. Освен това се взема решение корабът да се строи във Великобритания, но по руски чертежи.

На 24 септември 1880 г. „Ливадия“ напуска територията на корабостроителницата. Тя е оборудвана с най-съвършената за онова време техника, включително със „свещите на Яблочков“ (първата електрическа дъгова лампа) и водопровод. При това благодарение на новата конструкция тя има добри мореплавателни качества.

Само че с възкачването на престола на Александър III през 1881 г. Попов изпада в немилост, а руската империя, увеличила корабостроителните си мощности, пристъпва към създаването на пълноценен флот в Черно море. Именно поради тази причина интересът към трудно маневриращите кръгли кораби напълно изчезва.

Така „Ливадия“ е превърната в парахода „Опит“, който дълго време стои без работа на котва в Санкт Петербург, а след това е прехвърлен в Севастопол и окончателно е отписан през в 1926 г.

Сходна съдба застига и другите „поповки“. И „Новгород“, и „Вицеадмирал Попов“ чак до 1913 г. стоят на пристан в Одеса, докато не ги продават на частници.

„Този проект не се развива повече и като цяло опитът с „поповките“ трябва да се оцени като несполучлив. С други думи, проблеми е имало, а някакви значими достойнства – не. Самият кораб на външен вид е доста оригинален, но има крайно ограничено бойно значение“, заключава Михаил Ходарьонок.
Източник; bg.rbth.com


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.