NI разказа чии танкове са способни да победят във войната „Изток против Запад”

NI разказа чии танкове са способни да победят във войната „Изток против Запад”
Русия постигна паритет в бронираната техника със страните от НАТО и през близките години ще продължи да укрепва позициите си, докато в това време САЩ и техните съюзници рискуват окончателно да загубят лидерството си в тази област, счита коментаторът на списание National Interest Лорън Томпсън

На първо място авторът обръща внимание на мрачната ситуация с танкостроенето в Америка. „Производството на бойни машини се намира на най-ниско равнище през последните десетилетия” – отбелязва той.

Според неговите думи, в САЩ ежегодно произвеждат не повече от 12 броя „Абрамс”, а планът по снабдяване на танковите бригади със съвременно оръжие, утвърден още при администрацията на Барак Обама, ще бъде реализиран едва след четвърт век.

Томпсън напомня, че Италия, Германия и Франция разполагат с по 300 танка, като Русия поддържа в боеготово състояние няколко хиляди машини (БЛИЦ – над 15 000).

Според автора, сега страните са постигнали паритет, обаче в скоро време Москва може да получи преимущество с разработката на универсалната бойна платформа „Армата”, нямаща аналог на Запад.

„Няма да е преувеличено да се каже, че тази диспропорция може да доведе до поражение на САЩ в една евентуална бъдеща война на Запада с Изтока” – счита експертът.

Ситуация може да се изправи само с форсирана програма за модернизация на американските танкове, счита Томпсън.

Той дава като пример проектът на компанията General Dynamics, която е готова да доставя на Пентагона по 22 „Абрамса” месечно.

„На армията й трябват повече пари за модернизация” – е категоричен авторът.

Той е убеден, че „сдържането на стремително развиващата се руска военна машина” трябва да стане „висш инвестиционен приоритет” за Белия дом.
Източник: blitz.bg


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.