Русия зае второто място в класацията на държавите с най-мощни армии в света на международната компания “Глобал Файърпауър” (Global Firepower), съобщи РИА “Новости” в четвъртък (31 август).
Според проучването Русия притежава най-мощните сухопътни войски и е лидер по количество бойни танкове. Първо място в класацията заема американската армия, която отделя най-много средства за отбрана от всички в света. Челната тройка се затваря от най-многочислената Народно-освободителна армия на Китай (НОАК).
В десетката влизат въоръжените сили на Индия, Франция, Великобритания, Япония, Турция, Германия и Египет. България също присъства в списъка под 67-ма позиция, като в класацията са посочени армиите на 133 страни.
Оценката се формира на базата на над 50 фактора, отбеляза изданието. Класацията не зависи толкова от общото количество военно оборудване, колкото от баланса на военната мощ на страната и разнообразието от налично въоръжение.
Ядреното оръжие обаче не се взема предвид от експертите, макар ядрените държави да получават допълнителни точки в балообразуването. Ключов фактор при оценката е числеността на работните сили, затова страните с голямо население съответно заемат по-високо място в класацията. Отчитат се също географското положение на страната, “гъвкавостта в логистиката” и обемът на природните ресурси.
Страните, които нямат изход на море, не се “наказват” за липса на флот, но морските държави губят точки за липсата на разнообразие във въоръжението на флотовете си.
Освен това страните от НАТО получават бонус поради възможността да се разпореждат със средствата от общите ресурси на Алианса.
Политическата система и характерът на военното ръководство също не се вземат предвид в оценката.
В миналогодишната класация на Global Firepower Русия отново зае второ място. Тогава учените отбелязаха, че руската армия усилва своята мощ поради мащабната си програма за модернизация, увеличаването на обема на производството и доставките на техника в отбранителната промишленост. / bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.