През 2017 г. Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) отбелязва странен “двоен” юбилей
Договорът, дал името си на военно-политическия алианс на страните от бившия СССР, е подписан още преди 25 години, през 1992 г., но десет години той фактически не действа. През 1990-те години постсъветското пространство се тресе от конфликти: войната в Нагорни Карабах (1992-1994), гражданската война в Таджикистан (1992-1997), войната в Абхазия (1992-1993), конфликтите на територията на Чечения (1994-1996 и 1999-2000).
В началото на 2000-те ситуацията се стабилизира, което позволява на база договора от 1992 г. да се изгради пълноценна организация: Русия, Беларус, Казахстан, Армения, Киргизия и Таджикистан учредяват ОДКС през май 2002 година. Огласените в устава на организацията цели са запазени и до ден днешен: “укрепване на мира, международната и регионална сигурност, защита на колективна основа на независимостта, териториалната цялост и суверенитетът на страните-членки”.
Сянката на Афганистан
Още преди институционализацията на ОДКС, през 2001 г., страните-участнички създават съвместен военен контигент – Колективни сили за бързо реагиране (КСБР). Експертите отбелязват, че главната причина за подготовката за съвместна отбрана е била заплахата от разпространение на тероризма в Централна Азия от територията на Афганистан, където в периода 1996-2001 г. управляват талибаните.
“Ако не бе започнала операцията на международната коалиция в Афганистан под командването на САЩ, именно на страните от ДКС щеше да им се наложи колективно да отразяват набезите на екстремистите от Афганистан,” отбелязва в статия за Руския съвет по международни въпроси (РСМД) сътрудникът на Центъра за постсъветски изследвания при Московския институт по международни отношения (МГИМО) Юлия Никитина. “Поради това бе важно създаването на колективните сили”.
Учения и антитероризъм
Събитията се развиват по друг начин: в Афганистан започва операцията на международната коалиция и постсъветските републики избягват мащабен удар от страна на екстремистите. Въпреки всичко ОДКС като орган за колективна сигурност постепенно се развива: през 2009 г. се създава по-широко от КСБР съвместно военно формирование – КСОР (колективни сили за оперативно реагиране). В момента сумарната численост на КСОР и КСБР наброяваоколо 25 хиляди души.
Засега ОДКС не е участвала в никакви реални военни конфликти. Въпреки това всяка година организацията провежда съвместни военни учения, в които се отработват задачи по противодействие на екстремистите и операции срещу криминални структури. За 2017 г. са планирани мащабни учения със съвместни действия на КСОР, КБСР и миротворчески сили.
Юлия Никитина отбелязва, че дейността на ОДКС от военна гледна точка безусловно е полезна: съвместните учения помагат не само да се отработят схемите за действие при вероятен конфликт, но и да се повишава квалификацията на бойците. От друга страна, както отбеляза в разговор с “Руски дневник” Алексей Малашенко от Московския център “Карнеги”, реалната сила на ОДКС не е известна, защото организацията никога не е участвала в реални конфликти. “Никой никога не е виждал тази организация в действие. Съвместните учения – това е добре, но те се различават от реалните бойни действия”, отбелязва Малашенко.
За какво е необходима ОДКС?
В същото време специалистите са на мнение, че самото съществуване на ОДКС позволява избягване на конфликтите. “Преди 15 години повечето експерти предричаха нова вълна от сблъсъци и насилие, например в Средна Азия. Те не се състояха”, напомни за “Руски дневник” Сергей Караганов, декан на Факултета по световна политика при НИУ Висшата школа по икономика. “До голяма степен – защото Русия и другите страни си взаимодействаха, укрепваха въоръжените си сили”. От тази гледна точка, смята експертът, алиансът е напълно ефективен.
С Караганов е съгласен и Владимир Жарихин, заместник-директор на Института за страните от ОНД: по думите му ОДКС е създадена като отбранителен блок и от тази гледна точка изпълнява задачите си много ефективно. Освен борбата с тероризма, Жарихин напомня още една функция на ОДКС: “С помощта на организацията Русия предоставя на съюзниците си от ОНД “ядрен чадър”, който повишава стабилността на страните-членки на ОДКС”. С други думи, неофициалната задача на ОДКС е противопоставянето на “цветните революции” в държавите-членки, отбелязва Жарихин.
“Руското НАТО”
В западната преса понякога сравняват ОДКС с НАТО, но отбелязват, че това сравнение не е напълно коректно. Така, анализаторът от “Стратфор” Юджийн Чаусовски в статията си “Защо военният съюз на Русия не е следващото НАТО” подчертава, че в ОДКС често липсва единство по политическите въпроси. Властите, например на Беларус и Казахстан, могат да демонстрират независимост от политиката на Москва и да развиват собствени отношения със Запада. Съответно не може да става дума за единна политическа позиция на ОДКС.
Руските експерти отбелязват и друга разлика между ОДКС и НАТО. “Северноатлантическият алианс е създаден като отбранителен блок преди всичко за западните страни, за да възпира комунизма”, напомня Владимир Жарихин. “Сега задачите и сферите на отговорност са различни и НАТО излезе далеч извън границите на Европа, превръщайки се преди всичко в експанзионистичен алианс”. От друга страна, според Жарихин, ОДКС си остава изключително отбранителна организация, запазвайки същността си, с която е създадена преди 15 години.
Източник: bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.