Русия модернизира армията си със свръхзвуковите ядрени ракети!
Борис Обносов, генерален директор на корпорацията за тактическо ракетно въоръжение на руската армия заяви, че ще е към 2020 г.
Говори се за надпревара в тази област и който първи създаде такива ракети ще промени балансът !
Истината е, че Руснаците вече ги имат, но нарочно не обявяват това и казват, че на един по-късен етап към 2020г. ще ги внедрят!
Фактите сочат, че не един крайслер и не една подводница влизат за превъоражаване в доковете !
Елементарната логика сочи, че една страна, която произвежда двигатели за ракети, който излизат в космоса и може да направи такива двигатели !
Някой модели изтребители със свръхзвукови двигатели бяха засекретени или тихомълком прибрани в хангарите! След като имат изтребители, който развиват 15 000 километра, в час което е около 12 пъти повече от най-бързите Американски такива, а значи имат и такива двигатели, който монтират на крилати ракети !
Това ще сложи край на цялата съвременна система за противоракетна отбрана на НАТО и Алианса – тя просто няма да успее да реагира.
Ако това не прави Русия нов световен лидер в оръжейните разработки какво е?
“Сегашната противоракетна отбрана на американците е разчетена за борба с междуконтинентални балистични ракети. И ние на практика не сме сигурни, че тя ще успее да се противопостави на свръхзвукова ракета, която се движи със съвършено различна скорост”.
Самият Владимир Путин миналата година в едно интервю на журналистически въпрос – „за колко време биха евентуално да нападнат Америка“, а той намекна, че за по-малко от 30 минути !
Значи Русия ги има, но не се перчи с тях и значи Путин знае за свръхзвуковите ядрени ракети, но и трае!
Истината е, че Русия крие много свой секретни разработи, с който както казват, биха изумили своите съперници !
На въпроса дали Русия има свръхзвукови ракети и самолети отговорът е да, но не е дошло времето това да бъде показано нагледно според нас !
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.