Русия с „корнер шотове” (Corner Shot)

Русия с „корнер шотове” (Corner Shot)


Русия с „корнер шотове” (Corner Shot) това стана ясно след като генерал-полковник Михаил Суходолски обяви, че през сегашната година в руските спецчастите ще бъдат приети на въоръжение 13 най- нови видове оръжие, сред които е и първата партида от оръжия за стрелба от укритие. Така наречените „корнер шотове” (Corner Shot) ще бъдат доставени в подразделенията на Московския гарнизон. Друг представител на милициятауточнява, че опитните образци вече са постъпили в руското МВР от Израел.

В Русия се заговори широко за относително новото изобретение на американо-израелската фирма Corner Shot Holdings L.L.C. още през 2003 г., когато разработчикът представи публично оръжие, което позволява скрито и безопасно да се поразяват цели от укритие. До този момент се знаеше, че новото оръжие преминава през интензивни тестове в 15 страни, включително Русия, а в недалечна перспектива щяло да заеме място в много от арсеналите на военните и полицейски спецподразделения.

То е трябвало да стане особено подходящо при боевете в градски условия.
За пръв път новото оръжие било демонстрирано на 15 декември 2003 г. на полигона Шоха, близо до Тел Авив. От него особено се заинтересували представителите на американското министерство на отбраната, и журналистите с право предположили, че първите опитни образци ще бъдат получени от американските военослужещи в Ирак.
Цената на един брой от „задъгълното” оръжие по това време била между 3 и 5 хиляди долара в зависимост от конфигурацията и било планирано да бъде продавано само на правителствени организации.
Изобретението се появило на бял свят благодарение на бившите офицери от израелските спецчасти Амос Голан и Асаф Надел, които се замислили над създаването на оръжие, способно да стреля из-зад ъгъла още по времето на първата палестинска интифада в края на 1980 г.

Според това, което си спомня Голан, веднъж няколко израелски военослужащи били ранени при опит да проникнат в подстанция през централния вход. Ако те са разполагали с Corner Shot e могло загубите да бъдат избегнати – новото оръжие позволява да се събира информация и да се поразяват цели, като при това се остава извън пряката видимост на противника.
Самата идея за създаване на подобно оръжие далеч не е нова. Едни от първите, които се замислили над евентуалната му разработка са руските оръжейници. Така още през 1868 г. генерал Майевски, професор по балистика от Михайловската артилеристка академия, предложил да направят оръдие с извито дуло. Историята сочи, че по време на изпитанията не е произведен изстрел.

В исторически план са отбелязани още няколко интересни опита за създаването на подобно оръжие. Сред тях е перископната пушка, която е била изобретена от сержанта от австралийската армия Уилям Бичем през 1915 г. и е използвана в операцията в Дарданелите. През 1916 г. подобно изобретение на базата на пушка M.95 Loopgraafgeweer се появило в Холандия. То не е използвано, тъй като страната пази неутралитет по време на Първата световна война.Corner Shot
Идеята е реализирана едва през 1943 г., когато немците създали приспособление за стрелба от укритие на основата на автоматичната 7,92 м.м. пушка Маузер от 1878 г. и автоматичната пушка Валтер, модел 1941 г. Този вид оръжие било доставено на специалните части, предназначени за унищожаването на командния състав на противника в градовете. Оръжието се състояло от три основни части – приклад, корпус и перископен мерник.
През 1940 г. финските оръжейници измислили собствено устройство, което позволявало да се стреля с пушката Мосин, без войника да се показва от окопа. За пушката направили специална поставка и удължили спусъка. Снабдили оръжието с перископ, с чиято помощ войникът е могъл да се прицели. Единственият недостатък бил, че при презареждането, пушката е трябвало да бъде спускана отново в окопа.
Израелците, които патентовели своето изобретение почти сто години по-късно след първите успешни опити да бъде реализирна подобна идея на практика, по същество не са предложили нищо революционно ново. В интерес на истината като отчетем това, че технологията в момента значително е мръднала напред, логично е „корнер-шотовете” на 21 в. да бъдат къде-къде по-съвършени и ефективни от предшествениците си.

Днес, ако се съди по информацията на официалния сайт на компанията-разработчик, на клиентите сапредлагани минимум три модификации на „корнер-шот”. Първата от тях Corner Shot CSM представлява устройство, на което могат да бъдат инсталирани видове стрелково оръжие. Corner Shot 40 вече е усройство, което позволява да се поразяват цели с 40 мм. гранати, включително несмъртоносни видове. Теглото му е 4,4 кг.
Третата разновидност, Corner Shot APR, вече представлява 5,56 мм автомат, който може да поразява цел на разстояние до 250 метра с различни типове боеприпаси. При това, според разработчика, на него могат да се паставят пълнители от американските щурмови пушки М 16 и М 4, както и специални по-къси пълнители.


Loading...

Съвременните „корнер-шотове” са натъпкани с електроника и други приспособления, което дава допълнителни преимущества в боя на боравещия с оръжието. Така, например, на подвижната платформа на Corner Shot CSM е прикрепен тактически фенер, обектив на видеокамера и лазерен мерник. Освен това на дулото може да бъде поставен заглушител. На корпуса се намира дисплей от течни кристали, върху който е нанесена мрежата за прицел. Прикладът е взет от израелската щурмова пушка Galil и се слага на дясното рамо.
Днес, според достъпната ни информация подобни устройства и образци на въоръжение се използват от спецподеленията на седем страни. Освен Израел и САЩ, това са още Азербайджан, Китай, Южна Корея, Македония и Мексико. Не е изключено по някое време в списъка на тези страни да се появи и Русия , макар че засега не се знае какви точно видове „корнер-шотове” има намерение да закупи от чуждия производител ръководството на руското МВР.
Източник: interesen.com

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.