Железният аргумент: Су-34
Двуместният фронтови бомбардировач Су-34 е „работното муле“ на руските ВКС по сирийските фронтове. Самолетът, оборудван с най-нови системи за целеуказване и насочване, бомбардира противника от хоризонтален полет, като при това остава недосегаем за преносимите зенитно-ракетни комплекси, каквито обикновено терористите притежават в изобилие. Сирийският конфликт е първото бойно кръщение на този съвременен бомбардировач, а това колко успешно изпълнява бойните си задачи, не оставяйки камък върху камък от лагерите на терористите и тяхната инфраструктура, позволява да се предположи, че в скоро време Су-34 може да се появи на въоръжение и в други страни.
„Владимир“ в действие: Т-90А
Прес снимка
Най-съвременният основен боен танк в руските войски, Т-90А, в момента е на въоръжение в сирийската армия и в открит бой бълва огън срещу терористите. Оборудван с мощна челна броня и със съвременна „плънка“ от типа на комплекса за оптико-електронна борба с противотанкови ракети „Щора-1“ и със системата за дистанционно взривяване на противотанкови снаряди „Айнет“, Т-90А е много по-предпочитан в пъкъла на войната, отколкото модернизирания Т-72Б3.
Последният, макар и по-масов, е с много по-скромни бойни възможности, от тези, които притежава „Владимир“ (именно това име носи Т-90А – в чест на конструктора, създал тази бойна машина).
Кошмарът на терориста: ТОС-1А „Солнцепек“
Изпепеляващи всичко, изпречило се на пътя им, тежките огнехвъргачки ТОС-1А „Солнцепек“ могат да се похвалят с участието си в два военни конфликта: в Сирия и в Ирак. „Солнцепеките“ не оставят на врага никакъв шанс за спасение. От тях не можеш да избягаш или да се скриеш в укритие. След като се взривят, термобаричните снаряди на „Солнцепека“ оставят на открит терен изпепелена пустиня с площ от няколко хиляди квадратни километра, а в условията на градското застрояване „Солнцепеките“ са още по-опасни.
„Опустошителят“, който носи смърт: Ми-28Н
Ударните вертолети Ми-28Н, по-малките братя на съветската „класика“ Ми-24, „галят“ с автоматичните си оръдия и с неуправляемите си ракети позициите на терористите в околностите на Латакия – базата на руските ВКС в Сирия. А недалеч от Багдад Ми-28 на иракските ВВС устройват засада на идилците.
Вертолетът е ловък и маневрен, невъзможно е да бъде прихванат на прицел: докато противникът се прицелва, той е отлетял. И да се стреля от ПЗРК по него е нереално: за борба с тях Ми-28 притежава съвършена система, с която смущава насочването им.
Вражеските танкове, бронетранспортьори и дори други вертолети и безпилотни самолети се превръщат в лесна плячка за „Нощния ловец“, или „Опустошителя“, както е класифициран в НАТО. Неговите 30-мм оръдие НППУ-28, управляемите ракети „Атака-В“, ракетите „въздух-въздух“, а също така защитената му кабина с керамични елементи, издържаща на пряко попадение на 20-мм снаряд, го превръщат в непристъпна крепост.
Старият приятел: БМП-3
Снимка: Александър Вилф / РИА „Новости“
Бойната машина на пехотата – 3 (БМП-3) е получила бойното си кръщение още преди 20 години, но тя и сега доказва ефективността си в редиците на армията на Обединените Арабски Емирства (ОАЕ), участваща в сраженията в Йемен.
В тандем с френските танкове „Леклерк“ БМП-3 поразяваха целите със 100-мм и 30-мм оръдия и денем, и нощем (използвайки прибори за нощно виждане и топловизионни камери).
Но все пак основното предимство на БМП-3 не е въоръжението, а повишената проходимост на машината и нейната защитеност. Двигателят на БМП-3 се намира отзад, както при танка, благодарение на което машината се движи плавно, не „кълве“ с носа си, затова механик-водачът има по-добра видимост, а мерачът може по-точно да се прицели.
Заради необичайното разположение на двигателя в сравнение с другите БМП, при десант бойците излизат през кърмата с изправен във вертикално положение покрив, но именно той и служи за допълнително прикритие на войниците, спасяващо стотици животи по време на сражение. Докато БМП-3 воюва в йеменските пясъци, други чуждестранни купувачи активно се интересуват от машината.
Източник: bg.rbth.com/
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.