След Втората световна война, в годините на социализма (1945-1989 г.), като държава, разположена на южната граница на Варшавския договор, България получава от СССР огромно количество модерно въоръжение, което я прави една от най-силните армии на Балканите и в Югоизточна Европа.
През 1973 г. се формира командване на Сухопътните войски, на което се вменява ръководството на подготовката, окомплектоването и развитието на сухопътните обединения, съединения и части. През 70-те години на XX век формированието разполага с пет танкови бригади с над 1500 танка Т-55, 300 танка Т-72, около 200 Т-62.
В мотострелковите дивизии и полкове има над 1000 МТ-ЛБ и около 2000 БТР. Ракетните войски на БНА имат три ракетни бригади – по една към всяка армия и една фронтова ракетна бригада, разположена край плевенското село Телиш. Тези бригади разполагат с оперативно-тактически ракетни комплекси Р-400 (SS 23) с обсег 480 км., с Р-300 “Елбрус“ (Scud) с обсег 300 км и други .
Мирновременният състав на армията към 1987 г. е около 152000 души. Мобилизационният ресурс на България надхвърля 2 милиона мъже. Според доклад на ЦРУ БНА е най-добре подготвената армия във Варшавския договор след Съветската. Въоръжението й е модерно, а мобилизационно-бойната готовност, боеспособността и бойният дух на войската са много високи.
След настъпването на демократичните промени, през 1990 г. бе подписан договорът за обикновените въоръжени сили в Европа, който имаше задача да редуцира армиите на Стария континент във въоръженията им.
Квотите за това какво количество бойна техника може да притежава българската армия, съгласно Договора, бяха 1475 танка, 2000 бронирани бойни и транспортни машини, 1750 оръдия, 235 бойни самолета и 67 бойни хеликоптера.
Всичко останало по силата на конверсията бе нарязано и продадено за скрап. Така бяха унищожени в угода на чужди интереси и в ущърб на националната ни сигурност стотици ракети, танкове и самолети, струващи милиарди левове.
През 1996 г. командването на Сухопътните войски се реорганизира в Главен щаб на сухопътниСте войски, като постепенно структурите на войските и силите преминават от армейско-дивизионна организация към корпусно-дивизионна, а впоследствие към корпусно-бригадна организация.
На 29 март 2004 г. България стана член на Северноатлантическия блок НАТО.
Към 31 декември същата година Сухопътните войски са имали в състава си 567 танка, 965 бойни бронирани машини и 666 артилерийски установки.
След влизането на страната ни в Алианса армията ни постепенно е редуцирана до 26000 души, а превъоръжаването й с нова бойна техника, въпреки обещанията на политиците, се забавя с години – поради вечната липса на пари.
През юни 2006 г., в изпълнение на Плана за организационно изграждане и преструктуриране на българската армия до 2015 г., Главният щаб на Сухопътните войски се реорганизира в Щаб на Сухопътните войски. Закрити са Командването на Оперативните сили, Командване „Изток“, Командване „Запад“ и Командването на Силите за специални операции. Съединенията и частите преминават на пряко подчинение на Щаба на Сухопътните войски. Към 2010 г. те са с численост 21 000 души.
Според Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до края на 2015 г. Сухопътните ни войски трябва да бъдат сведени до 14 310 души и да разполагат общо със 160 танка, 378 бронирани машини и 192 артилерийски установки.
На фона на сложната и взривоопасна международна обстановка нашата славна някога пехота чувствително изостава от модерните армии по света и спешно се нуждае от нова бойна техника и въоръжение, за да изпълнява, в случай на нужда, основното си предназначение – защита териториалната цялост и суверенитета на България.
Автор : д-р Петър Ненков
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.