Николай Цонев преди три години: Имаше оферта за 8 изтребителя Ф16 за 350 млн. долара, а сега ще купуват същия брой за 1 милиард

Николай Цонев преди 3 години: Имаше оферта за 8 изтребителя Ф16 за 350 млн. долара, а сега ще купуват същия брой за 1 милиард
“Сега е важно да се усвоят комисионите, а следващият кабинет ще плаща скъпи самолети и кораби”, казва бившият военен министър Николай Цонев преди три години.

Интервюто бе публикувано в e-vestnik през 2016 година. Поместваме го отново заради неговата актуалност.

– Г-н Цонев, когато бяхте министър, за пръв път се заговори за купуване на нов тип бойни самолети за армията. Имаше ли тогава оферти и какви бяха?

– Не, не е точно така. За придобиване на нов тип бойни самолети за нашите ВВС започна да се говори още през 1999 г. По мое време, през 2008-2009 г., когато бях министър, започна да се дискутира по-сериозно, но по ред причини не се случи. Това е тема на дълъг разговор, има предистория. Преди това министерството на отбраната бе сключило договор, тогава министър бе Николай Свинаров, за възстановяване на летателната годност на изтребителите МиГ-29.

Поръчката бе на стойност 48 млн. долара за ремонта на 16 изтребителя – това са почти всичките МиГ-29, с които разполагаме. Производителят, руската държавна компания РСК-МиГ, си изпълни задълженията по договора. Това бе решение за нашата изтребителна авиация до 2029 г. Дотогава е окончателният срок, до който може да се използва планера на МиГ-29, казано на обикновен език – това е неговата коруба.

– Добре, а защо сега летят само няколко изтребителя МиГ-29?

– Самолетът е сложна система и през определени срокове и налетени часове във въздуха се нуждае от капитални и междинни ремонти на двигател и други системи и механизми. Нуждае се и от резервни части. Това е постоянен процес. Двигателят може да е ремонтиран, но в същото време изтича ресурсът на някоя друга от системите му и той остава приземен. Например т. н. КСА-кутия на самолетните агрегати, която командва всичко в самолета.

В момента на повечето от изтребителите тя е с изтекъл ресурс и трябва да се ремонтира. А поляците това не могат да го извършат. Така, че и да получим от тях ремонтирани двигатели, изтребителите пак няма да могат да летят. Освен това трябва постоянно да се доставят части и консумативи за ВВС. Ако няма гуми, да речем, или пиропатрони за катапултите, изтребителите са мъртво желязо на земята. Или спирачни парашути, които на определен брой отваряния, трябва да се подменят. През 2011 г. имаше сключен договор с РСК-МиГ за логистична поддръжка на МиГ-29, чиито срок изтече в началото на септември 2015 г. Това бе последният договор с производителя на нашите бойни самолети.

– И така стигнахме до необходимостта да купим нови самолети преди да са изчерпани напълно възможностите на старите?

– Непрекъснато се говореше за нови самолети, които обаче никой нямаше смелоста да купи и сега ВВС просто са поставени на колене.

– Какъв изтребител трябва да купим – нов или втора ръка? И като държавата е бедна, цената ли е водеща при избора?

– При избора на нов тип боен самолет влияние оказва политическата целесъобразност, макар да се декларира, че водеща е военно-техническата експертиза. Изтребителят по принцип е оръжие, с което може да се решават стратегически цели. Ако намеренията ни са само да си охраняваме и отбраняваме въздушните граници, ще изберем един тип изтребител.

Но ако имаме външна политика, която може да ни въвлече в активни военни действия срещу друга държава, или ако не се изключва варианта, че в коалиционен формат може да участваме във война извън пределите на страната и с бойна авиация, ще ни е необходим друг изтребител. След като ръководството на държавата очертае тези намерения и заяви целите си, което не се е случило, тогава има думата военната експертиза. Но управляващите чакат какво ще им кажат отвън – те нямат национална политика в рамките на ЕС и НАТО.

Има и друг аспект – покупката на нов изтребител е като право на брак без развод. Този тип оръжие трябва да се купува с ясното съзнание, че го взимаш за 30-40 години напред. Не може да го сменяш като система през няколко години. Става дума за поддръжки и ремонти, за доставки на части и боеприпаси – въобще за логистика, която струва много повече от самите машини. Изтребителят е оръжейна система, с която се преследват и стратегически задачи, затова изборът му е сложен баланс от политически, военни и икономически фактори.

– Когато бяхте министър, какви оферти за покупка на изтребител имаше?

– Имаше само предложение да се сключи политическо споразумение между България и САЩ за доставка на употребявани изтребители Ф- 16.

– Предложението от нашето правителство ли дойде или от американското?

– Предложението бе на САЩ – от Пентагона. Но не е обсъждано на ниво правителства. Беше само до министерството на отбраната. Получихме го малко преди изборите през 2009 г. и не остана време да бъде внесено в правителството за разглеждане.

– За колко самолета ставаше дума и на каква цена?

– Американците ни предложиха да купим 8 изтребителя Ф-16 и 2 учебно-бойни самолета, също Ф-16. Цената общо бе 350 млн. долара.

– А сега проектът за превъоръжаване на ВВС, който прие Народното събрание, май предвижда много по-висока цена?

– Сега проектът е за 8 изтребителя на стойност 1,5 млрд лева (бел. ред. – около 1,04 млрд. долара по сегашния курс). Това е само първият етап от превъоръжаването на изтребителната авиация за 5-6 г. След това се предвижда да се закупят още толкова самолети, цена не се споменава, но вероятно ще отидат още доста милиони. Сега ако се закупят 8 самолета, те не вършат работа.

Ако искаме да снемем окончателно от въоръжение МиГ-29 и да изпълняваме задачите си по линия на „Еър полисинг” за охрана на въздушните ни граници са ни необходими поне 16 нови изтребителя. Това не са празни приказки, а е базирано на строги разчети и авиаторите са в правото си да ги искат. Защото 3 самолета дежурят на стоянка, два трябва да са в резерв. Тези машини не може да се пипат за друго. Поне 6-7 са нужни за тренировки и поддържане на летателната годност на пилотите, трябва да се предвидят и бройки, които ще са в ремонт и т. н. Така че осем нови самолета не вършат работа.

– Добре, ама за толкова има пари…

– Но вижте какъв йезуитски подход се предлага – най-големите плащания по проекта са заложени в мандата на следващия кабинет. Важно е сега да се сключи договора, да успокоим обществеността, че на първо време не трябват много пари, да усвоим комисионите, а следващия кабинет, който вероятно няма да е на ГЕРБ, да му мисли. Той да тегли хомота. ГЕРБ е партията, която нанесе най-големите удари по армията и въоръжените сили – като се започне още от първия мандат на Бойко Борисов.

За пръв път не само в историята на армията, но и на българската държава полицията, респективно МВР, е с по-висок бюджет от армията. Това никога не е било. Случи се при ГЕРБ. За пръв път военен министър в лицето на Николай Младенов тогава доброволно се отказа и сам предложи военният бюджет да се свие с 40%. Такъв прецедент от военен министър няма дори в световната история. ГЕРБ има най-големия грях към армията, но ако започна да говоря ще отнеме много време.

– Колко бойни кораба имаме и с какво трябва да се превъоръжат ВМС?

– ВМС в момента разполагат с 6 бойни кораба – три от тях са руски, които имат живот поне 4-5 години. Другите три са две белгийски фрегати и един кораб „минен ловец” – всичките втора ръка, купени са общо за 106 млн. лв. Два от тези кораби са оперативни, а един не поддържа необходимата боеспособност поради липса на финансови средства. Белгийските кораби имат още около 15 години живот.

Вярно, че имат технически проблеми, свързани с въоръжението, чиито ресурс на годност е изтекъл. Не е ли по-логично да се хвърлят не много пари, някъде около 300 млн. лв., за да се решат проблемите им и ще имаме годни бойни кораби още 15 години? А сега предлагат да купим два нови многофункционални патрулни кораба за 820 млн. лв. – безумно скъпо. По тази нашенска ценова листа излиза, че един патрулен кораб струва колкото 3 и половина изтребителя. Такова животно по белия свят няма. И тази сума, забележете, трябва да бъде платена до 2020 г. Но според управляващите това е евтин вариант, тъй като корабите щели да бъдат строени у нас.

Явно на някого вече са обещани тези пари. Под сурдинка вече се говори името на един новоизгряващ олигарх. Сред депутатите от комисията по отбрана вече се шушука името на фирмата, която ще изпълнява проекта, който изникна буквално от нищото в последния момент.

– От фактите, които изнасяте може да се предположи, че поръчките на самолети и кораби са резултат от някакви корупционни схеми, а армията има по-различни нужди?

– От всичко това отново губещи са Сухопътните войски. А те са водещи в армията – не само защото са най-многочислени. Делът на тяхната отговорност в общата система на отбраната е най-голям. Предимно те участват в задгранични мисии, и то в най-тежките. Но техният проект необяснимо по какви причини бе отложен и въобще не бе разгледан в министерски съвет. Сигурно защото трябваше да се прокара поръчката за двата патрулни кораба. Те изядоха парите за пехотата.

Сухопътните войски трябва да са приоритетни във превъоръжаването на армията, но са забравени. Големият проблем в министерството и в Щаба на отбраната е неспособността да се гледа с години напред и да се подреждат приоритетите, по които трябва да се модернизира армията – кое да бъде най-важното и кои да са следващите стъпки.

– Ако бяхме оставили на въоръжение повече руски самолети, това по какъв начин прави България зависима и доколко?

– Това са повече политически и необективни изказвания. Най-много по тази тема се напъва министър Николай Ненчев. Ако се вслушат в експертите, ще разберат, че няма значение кой е производителят, а е важно да има съвместимост с техниката на съюзническите армии. Важна е и поддръжката, защото без адекватна логистиката бойната техника не струва нищо.

Полша е член на НАТО, но има на въоръжение 32 броя МиГ-29 и с тях охранява въздушните граници на Прибалтийските републики на ротационен принцип, защото те нямат авиация. С тях, а не с Ф-16, с които също са въоръжени, защото руските изтребители са по-евтини за поддръжка и по надеждни. Словакия също е член на пакта и има 16 броя МиГ-29. Сега словаците сключиха договор с РСК-МиГ за абонаментна поддръжка на самолетите им до 2019 г. и не мислят за нищо. Това обаче не ги прави по-малко европейци и натовци, нали?

Например РСК-МиГ по поръчка извършва модернизация на изтребители в сътрудничество със западни оръжейни компании. Преди 3-4 години Пентагона купи от Москва 54 бр. чисто нови вертолети последна модификация на МИ-17- МИ-117 за нуждите на афганистанската армия. А защо не купи „Кугар”, както направихме ние? Защото руските вертолети са здрави, надеждни, не са капризни и лесни за обслужване. Гърция и Кипър също купуват оръжия от Русия. Пехотата на турската армия екплоатира доста руски бетеери. В света на оръжията няма сантименти, а има интереси. Само ние сме наопаки.

Заради някаква неистова русофобия, която го е обсебила, Николай Ненчев доведе до колапс изтребителната авиация. Буквално я срина, така срина и отбранителната способност на армията въобще, което се отрази негативно на състоянието на цялата национална сигурност на държава. Състоянието на изтребителната ни авиация е трагично именно заради него.

Не искам да привеждам конкретни данни, защото са класифицирана информация, но имам чувството, че той ще е първият военен министър, който ще понесе политическа и съдебна отговорност за срива на бойната готовност на войската, заради умишлено бездействие. Затова панически се скри зад парламента с ратификацията на договора с поляците за ремонт на двигателите за МиГ-29. И с поправката в Закона за отбраната и Въоръжените сили, която предоставя възможност и чужди самолети на съюзниците да охраняват въздушните ни граници. Което обаче противоречи на Конституцията. Крие се Ненчев, вероятно защото скоро няма да можем да пазим сами небето си.

– Добре, само негова ли е вината тези 16 изтребителя МиГ-29 да останат неизползваеми преди да им е изтекъл живота и в момента да летят само 4-5 от тях?

– Когато бях министър наредих на тогавашния командващ ВВС ген. Симеон Симеонов да проведе обществена поръчка за доставка на резервни части за миговете, за да могат да изпълняват дежурства по линия на „Еър полисинг”. Той, както е известно, не направи абсолютно нищо. Това обаче не му попречи след това да стане началник на отбраната.

След години президентът Георги Първанов призна, че е сгрешил с това назначение. Това е постфактум признание, ген.Симеонов и като началник на отбраната не свърши нищо полезно за войската.
Мястото на Сименов като командващ ВВС тогава зае сегашният началник на отбраната ген. Константин Попов. Твърдя най-отговорно, че от 2009 г. никой не правеше нищо за възстановяване на летателната годност на изтребителите, с изключение на ген. Румен Радев сега, който завари тежко наследство. Благодарение на него и смелостта му да поема отговорност, макар че това не е негово задължение, все още има няколко изтребителя, които летят и с които си пазим небето, защото ВВС удължава ресурса им със собствени сили.

Ген. Константин Попов, вместо да бъде наказан за бездействие, като командващ ВВС, Ненчев го издигна до най-високата армейска длъжност. А преди да предприеме такава стъпка, трябваше да направи нещо елементарно – да поиска справка при кой командващ авиацията колко броя и какви авиоинциденти са допуснати.

– Стана известно, че през 2012 година единият Миг-29 падна и пилотите катапултираха. Кой е виновен? Техническа неизправност?

– Инцидентът е от 26 април 2012 г. Тогава учебно-боен самолет МиГ-29 се разби край Пловдив. Двамата пилоти катапултираха и останаха живи и здрави. После комисия установи, че причината за инцидента е грешка при пилотирането, а не техническа неизправност на самолета. За подготовката на пилотите отговаря командирът. ВВС загуби един изтребител – 40 млн. лв. държавни пари изгоряха в пловдивските ниви. Аз не знам и не съм чул на ген. Попов да е потърсена отговорност за този случай или да е наказан. А това е само един от инцидентите по негово време като командир на ВВС. Ще ви кажа и още нещо, което малцина знаят. Сегашният началник на отбраната без да му мигне окото взима към заплатата си т. нар. летателни пари.

– Как? Без да лети?

– Добавки „летателни пари” се полагат на военни пилоти, които не са на летателни длъжности, но няколко пъти в годината летят, за да поддържат тренинга си. Но ген. Попов не лети. Той се вози на втора седалка в учебен изтребител като куфар, или по- точно него го возят. Прави един, най-много два полета в годината с обща продължителност около 50 минути.Последният път, преди броени дни, го вози майор от Граф Игнатиево. И за да не бие на очи, пресцентър на МО пусна смешно съобщение, че инспектирал полета на майор Иларионов. Представяте ли си – първият военен в държавата проверява един майор. Пълно безумие.

По същата логика ген. Златан Стойков като началник на отбраната трябваше да инспектира шофьор на камион. И така с един „полет”от 40-50 мин. на втора седалка като багаж ген. Попов си осигурява 1000 лв. бонус към месечната заплата. А той няма право на тези пари, защото е с медицинска забрана да лети. Има документи за това.

Има лекари, които са живи и здрави, които помнят. Те знаят и чия е вината, защо пилотите ни не преминават регулярно през барокамера и центрофуга, за да бъде потвърдена летателната им годност, каквито са авиомедицинските изискванията в НАТО. Дали защото ген. Попов, няма да издържи натоварването в барокамерата? Питам.


Loading...

В армията се говори, че той си е правил операция в чужбина. Дали за да няма документални свидетелства у нас? Твърди се, че той въобще е негоден за военна служба по медицински показатели и не може да е военнослужещ. Но ГЕРБ си го отглежда, лансира го и го издигна на върха на военната йерархия.  / Автор: Иван Бакалов e-vestnik.bg 

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.