Как катастрофите накараха руските военни да се замислят за нов авиопарк

Как катастрофите накараха руските военни да се замислят за нов авиопарк
За последните шест години руските ВВС са обновили над половината от авиотехниката в армията

В момента делът на самолетите, току-що слезли от конвейера,е 55% от общия им брой, а до 2020 г. се очаква този показател да достигне 70%. Данните обяви в интервю за Интерфакс главнокомандващият на ВКС генерал полковник Виктор Бондарев.

Експерти твърдят, че това е много висок показател в сравнение с чуждестранните партньори на Русия. “90% от американските самолети са купени през 1980-те години. През последните години те доставиха на въоръжение само машини от пето поколение F-22 и F-35, а цялата останала техника бе просто ремонтирана и модернизирана”, каза пред “Руски дневник” военният анализатор на в. “Известия” Алексей Рам.

По думите му, за разлика от американците, в Русия е имало период, когато в армията не е постъпвала никаква техника, а старите самолети просто са ръждясвали в хангарите. “Днешните показатели са резултат на радикалното решение от 2010 г. армията да бъде превъоръжена напълно”, допълва анализаторът.

Така, в рамките на програмата за превъоръжаване до 2020 година на армията руските ВКС ще получат над 600 съвременни самолета, включително изтребители от пето поколение, както и над 1000 хеликоптера.

Всяка година военният авиопарк на Русия се попълва средно с по 150 самолета и хеликоптера. През 2016 г. например ВКС на Русия получиха 139 единици техника, включително 59 изтребителя:

  • МиГ-29СМТ
  • Су-30М2
  • Су-30СМ
  • Су-34
  • Су-35С

“Черешката на тортата” станаха два стратегически бомбардировача Ту-160 и Ту-95.

Военногражданска авиация

На 25 декември 2016 г. в Черно море, 70 секунди след излитането си, се разби военен самолет Ту-154. В онзи момент на борда му имаше 92 души.

Тази трагедия се превърна в най-голямата авиокатастрофа за миналата година. Заради нея ръководството на руското Министерство на отбраната се замисли за варианта напълно застарелият парк от ТУ-154 да бъде подменен напълно с нови съвременни машини. Подобно мнение сподели пред “Руски дневник” и ръководителят на международната лаборатория по механика и енергийни системи към Университета за информационни технологии Павел Булат.

“Плановете са 30-40-годишните машини да бъдат подменени с нови средномагистрални Ан-148. Но проблемът е, че ще се наложи да бъдат купени около 50 самолета, а цената на всеки Ан-148 е около $30 млн. За тази цел трябва да бъде преразгледан бюджетът и да бъдат коригирани плановете за покупка на въздушна техника. Ето защо в краткосрочен план руското Министерство на отбраната няма да може да реши тази задача”, смята експертът.

По думите му има и алтернативен вариант – 40-годишните Ту-154 да се подменят с аналогични самолети от началото на 1990-те години, които имат минимални часове във въздуха и в момента стоят без работа в хангарите на руските авиокомпании.

“Тези машини днес струват копейки – около $500 000 за самолет. Те могат временно да решат проблема с военно-гражданските превози, докато военните намерят пари за новите скъпи машини”, допълва анализаторът.

Той отбелязва, че ако плановете не се променят, в идните години Ан-148 и турбовинтовите Ил-112 ще бъдат гръбнака на средномагистралните превози на Министерството на отбраната. В същото време далечните полети на военните ще се извършват с Ту-204 и Ту-214.

Финансиране

Последните няколко години донесоха редица промени в програмата за превъоръжаване на Русия. Обемът на финансирането остана непроменен, но се наложи да се отложи закупуването на някои видове техника.

“Преди шест години ръководството на руското Министерство на отбраната заложи бюджет от 7,5 трлн. рубли (около $127 млрд.) за обновяването на авиопарка до 2022 г. и дори планираше дотогава да закупи около 50 изтребителя от пето поколение Т-50”, каза пред “Руски дневник” директорът на Центъра за анализ на стратегиите и технологиите Руслан Пухов. Според него обаче кризата, санкциите и рецесията в икономиката са отложили както момента на появата на новите самолети, така и количеството им.

Освен да удължи срока за доставката на редица видове въздушна техника, командването на военното министерство в Москва реши и да купи само 12 изтребителя Т-50, обясни Пухов. Самите доставки на самолетите от пето поколение могат да влязат в следващата държавна програма за развитие на въоръжаването за периода 2018-2025 година.

Санкции и заместване на вноса

През 2014 г., след като Крим се присъедини към Русия, срещу Москва и в частност срещу нейната военна промишленост бяха въведени икономически и промишлени санкции. Поради това на Русия ѝ се наложи да развали икономическите си отношения с редица чуждестранни предприятия.

За руската авиопромишленост отказът от западните и най-вече от украинските резервни части доведе до загуба на двигателите за военно-транспортните системи, загуба на технически доставки и загуба на електронно-компонентната база за някои видове въздушна техника.

В тази връзка на правителството му се наложи спешно да изготви програма за заместване на вноса – да бъде създаден пълноценен цикъл на производство на експортни компоненти и агрегати в родните предприятия. За решаването на този проблем от бюджета бяха отделени около 50 млрд. рубли ($842 млн.).

Според главния редактор на списание “Национална отбрана” Игор Коротченко първите резултати се появяват само година след стартирането на програмата.

“Нашите предприятия вече усвоиха пълната производствена верига за части за двигателите на учебно-бойните самолети ЯК-130; разработена е и нова система за целеуказание за самолетите Су-27СМ3, Су-30СМ, Су-35С, което позволи да бъдат заменени украинските системи “Сура”, отбеляза експертът.

Вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин заяви, че Русия ще може напълно да произвежда аналози на украинските части още през 2018 г., а на западните – до 2021 година.


Loading...

Експертите обаче прогнозират, че тези срокове са прекалено амбициозни и Русия ще може да да произвежда от нулата отделни резервни части и навигационни системи едва към средата на 2020-те години.
Източник: bg.rbth.com

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.