Отношенията между Русия и САЩ невинаги са били толкова трудни и напрегнати, както в момента
Въпреки че Гражданската война в Америка приключва преди повече от 150 години, тя все още е повод за противоречия. Събитията в Шарлотсвил, Вирджиния, при които на 13 август споровете около премахването на военен монумент на Конфедерацията провокира обществено недоволство, довело до насилие и смърт, са само един от пресните примери.
Гражданската война без съмнение е преломен момент в американската история и лидерите на Русия, макар и да живеят далеч от бойното поле, следят събитията отблизо и в крайна сметка изиграват малка, но важна роля, оказала се решаваща за победата на Севера.
Имперска Русия подкрепя Съюза
От началото на войната Русия изразява пълна подкрепа за правителството на Ейбрахам Линкълн, като заявява, че то е единствената легитимна власт на американска почва.
“Русия иска повече от всичко запазването на Американския съюз като единна и неразделна нация”, пише външният министър Александър Горчаков през 1862 г. до Баярд Тейлър, секретар на американското посолство в Санкт Петербург.
От всички останали европейски страни само Швейцария подкрепя Съюза толкова силно. Що се отнася до двете водещи сили в Европа – Великобритания и Франция – техните лидери обсъждат възможността да се намесят на страната на Конфедерацията, но по-късно се отказват от тази идея и запазват неутралитет.
В гореспоменатото писмо до Тейлър Горчаков намеква, че страната му е получила предложение да се присъедини към коалицията, която вероятно би подкрепила Конфедерацията, но го е отхвърлила решително.
Руски военни кораби в Ню Йорк и Сан Франциско
Ролята на Русия в Гражданската война е далеч по-осезаема от просто изразяване на дипломатическа подкрепа. През септември 1863 г. руска флотилия от шест военни кораба тръгва към Източния бряг на Северна Америка и остава там в продължение на седем месеца. Базираните в Ню Йорк плавателни съдове патрулират околността. Подобно нещо се случва и на Западния бряг, където флотилия от шест военни кораба е базирана в Сан Франциско. Това предотвратява внезапни атаки от страна на Юга срещу тези жизненоважни за Съюза пристанищни градове.
Както гражданите, така и правителството на Съюза посрещат топло руските военноморски сили. Според свидетели американците с радост се срещали с руските моряци и офицери и ги канели на банкети и тържества.
“Русия изпрати свои флотилии в американски води като израз на симпатиите си към каузата на Съюза”, пише с ентусиазъм американският историк Джеймс Калахан през 1908 г. По-късно обаче историците разбират, че истината е по-сложна.
Защо царят симпатизира на Вашингтон?
Русия не се интересува дълбоко от вътрешния конфликт в Америка, макар че самият Александър II е известен с това, че забранява крепостничеството през 1861 г., само две години преди Линкълн да сложи кръст на робството. Както отбелязва в своя статия историкът Николай Болховитинов, Русия има прагматични причини да подкрепи Севера.
Втората половина на 19 в. е тежко време за Русия в сферата на международните отношения. Няколко години след като губи Кримската война (1853-1856 г.) срещу съюза между Великобритания, Франция и Османската империя, Русия се изправя пред още едно предизвикателство. През 1863 г. на териториите на бившата Жечпосполѝта под руска доминация избухва въстание.
Вдъхновени от неотдавнашното военно поражение на Русия, поляците се опитват да си върнат независимостта, а Великобритания и Франция обмислят евентуална намеса на полска страна. Болховитинов подчертава, че преместването на част от руските ВМС в Америка можело да помогне в случай на война с европейските сили. Ако са базирани в неутрални пристанища, руските военни кораби биха могли по-лесно да атакуват британските и френски кораби както в Атлантическия, така и в Тихия океан. Това обаче се оказва ненужно, защото Великобритания и Франция така и не подкрепят полското въстание, което е потушено от руските войски.
Различни цели, общ интерес
Проучване на руските държавни архиви доказва, че гледната точка на Болховитинов е правилна – Русия подкрепя САЩ прагматично, а не от лоялност към техните идеи. И все пак не се отхвърля фактът, че това сътрудничество е от изключително важно значение за каузата на Съюза.
Съюзът може да е спокоен, че крайбрежните му води са в безопасност, което помага на Севера да вземе надмощие в Гражданската война. Лесно е да си представим, че без руските ВМС стратегическите пристанища в Ню Йорк и Сан Франциско е можело да бъдат атакувани и да пострадат сериозно, което на свой ред би било сериозен удар по военните усилия и духа на Съюза. / bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.