До началото на 90-те години на миналия век страната ни беше един от най-сериозните политически и военни фактори на целия Балкански полуостров.
За съжаление, от тогава тя е вкарана в спиралата на непрекъсната загуба на суверенитет. Нас не само не ни зачитат като глас в международната политика, но и открито просто ни подритват, независимо откъде идват „големите политици“.
Преди година един познат французин ми обясни, че се мести в България, защото нямаме армия. „Ако ви нападнат няма да има война, просто ще превземат страната и всичко ще свърши, без разрушения и много жертви“, това бяха думите му. Те ми подействаха много стряскащо и отрезвяващо, защото явно, за съжаление, през 21 век отново започват да важат законите на джунглата и само силните могат да оцелеят. Преди 33 години България беше силна и това не е носталгия по социализма. Ако погледнем времето преди 9 септември, българската армия отново е най-сериозния военен фактор в Югоизточна Европа. Не е случайно, че нашите войници са приети в състава на Първи украински фронт и реално те разбиват нацистките армии в нашия регион. Днес ще ви разкажа за една армия, която пазеше нашите граници, а вече не съществува.
След 10 ноември 1989 г., страната ни тръгна по пътя на демократичното развитие и тогава всеки получи възможността да говори каквото поиска. В момента са достъпни кадрите, които показват Соломон Паси да твърди в парламента, че ще станем член на НАТО, а срещу него бившият министър на отбраната Добри Джуров да му се смее невярващо. Паси успя да прокара своята визия, но тя мина през унищожаването на военния ни потенциал и превръщането ни от държава в територия.
Към 1989 г., Българската народна армия има постоянен състав от около 152 000 редовни войници. ВВС разполага с огромния брой от над 220 бойни самолети. От тях има и по-стари машини като МиГ – 21, но и супер модерните за това време МиГ – 29, които се ползват от армията ни и до днес. Страната ни разполага с над 1500 танка. Сред тях отново е и последният писък на военната мода Т-72, от които имаме 300. Отново те остават и до днес единствената действаща тежка бронирана машина, с която разполагаме. Армията ни има огромно количество лека техника – над 1000 верижни и 800 колесни бронетранспортьори, които превозват и защитават пехотата.
Според оценките на ЦРУ, страната ни е била в състояние да мобилизира малко над 2 милиона мъже и младежи, които да я защитават. В средата на 80-те британското разузнаване смята, че това е най-силната армия на Балканите.
Данните дотук не са най-впечатляващите. Ракетните войски на България се оказват големия проблем за бъдещите ни съюзници и конкретно за САЩ. Към 1989 г., българската армия разполага с 8 комплекса Р-400 с обсег 480 км, известни в НАТО като SS-23. Те имат още 24 допълнителни ракети. Тези системи могат да носят дори ядрени бойни глави. Това въоръжение е една от най-сериозните гаранции за сигурността на България. Освен това към този момент армията ни разполага с 50 комплекса Р-300 Елбрус с обсег 300 км. и отново възможност за поставяне на ядрени бойни глави. Оставащи на въоръжение до днес са само 18 комплекса 9К79 „Точка“, които поразяват на разстояние до 70 км.
Днес сагата с унищожаването на българските балистични ракети изглежда в далечното минало, но ще ви я припомня. Въпросът е поставен пред правителството на Симеон Сакскобургготски през 2001 г. Министърът на отбраната Николай Свинаров и външния министър Соломон Паси посрещат през септември в София американския сенатор Ричард Лугър. Тогава двамата отричат пред пресата да им е поставян въпросът за унищожаване на нашите балистични ракети. Проблемът е, че американският гост също говори пред медиите. Сенаторът е попитан в телевизионно предаване дали е поставил това условие. Той отговаря: „Освен този въпрос обсъдихме и възможността за съкращаване на военната продукция като цяло. Тези въпроси са в процес на решаване и зависят от българското правителство. Българите обаче вече са разбрали, че колективната отбрана в рамките на НАТО е по-твърда гаранция за сигурност от някакво оръжие или цяла оръжейна фабрика.“
Така се стига до решението за унищожаването на нашето ракетно въоръжение, което не е нападателно, но може да възпре агресия от страна на съседите ни, независимо, в кой съюз членуват. Казвам това, защото през 1974 г. Турция започва война с Гърция заради Кипър и НАТО не успява да направи нищо, за да предотврати или спре конфликта.
Днес в България е военният министър на САЩ Лойд Остин. Той ще забие последният пирон в ковчега на българската армия и нашия суверенитет. Американската страна открито обяви, че ще поиска последното ни сравнително модерно ракетно въоръжение, за да бъде изпратено в Украйна. Това са системите за въздушна отбрана на страната ни – комплексите С-300. Съседна Турция, която също е член на НАТО допълни американското си ПВО въоръжение със следващото поколение вече руски ракети С-400, а ние явно сме на път да се откажем от доказалите се системи. Американците ще ни предложат техните „Пейтриът“, проблемът е, че те не са интегрирани с нашата радарна и противовъздушна система. Военните ни също не са подготвени да работят с американското въоръжение, да не говорим, че то едва ли ще дойде безплатно, а С-300 ще трябва да бъдат предадени незабавно.
Ако правителството отстъпи, това означава само едно. България официално вече няма да е държава, а само една територия. Да не говорим за пълната неадекватност на позицията ни спрямо войната в Украйна. Ако искаме безсмисленото убийство на хора да приключи, трябва да се правят дипломатически стъпки и да се търси по-бързо прекратяване на бойните действия. Страната ни трябва да помогне с хуманитарни средства, да се стреми да настани повече бежанци и да спаси животите на обикновените украинци, а не да подклажда конфликта като изпраща оръжие. Българското оръжие ще убива както руснаци, така и украинци, защото повярвайте ми, ако тези ракетни системи стигнат до Украйна, те вероятно ще бъдат унищожени, заедно с персонала си още преди да бъдат използвани. България трябва да демонстрира, че е срещу войната, може да пази своите интереси и има собствена политическа позиция и мнение. Ако политиците ни повече от 30 години отказват да го направят, то тогава е време да вземем нещата в свои ръце.
Доц. Александър Сивилов
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.