Еволюцията на автомата АК-47: любимото оръжие на цял свят

Еволюцията на автомата АК-47: любимото оръжие на цял свят
Световноизвестният, произведен в Русия “Калашников” преминава през някои промени, откакто е представен за първи път през 1948 г. – всъщност първият модел така и никога не попада в арсенала на съветската армия.

Първата партида автомати AK-47 излизат от производствената линия през 1948 г., преди да бъдат подложени на строги военни изпитания. Но емблематичната пушка, която познаваме днес, се различава значително от този ранен модел.

Очевидните естетически разлики: първите оръжия имат сгъваеми метални приклади, които по-късно са заменени с дървени. Всеки от тях има и неподвижен вграден дулен спирач, който в бъдеще ще стане подвижен – 30 години по-късно в серията AK-74.

“Всички тези практически характеристики бяха елиминирани след военните изпитания. Военното командване реши, че няма нужда от този дулен спирач, тъй като звуковото налягане става твърде високо. И този метален запас сериозно засяга точността на пистолета.

Така че тези две тенденции не бяха продължени”, каза за Russia Beyond (RB) Вадим Козулин, професор от Военната академия на науките.

Въпреки това основните аспекти от дизайна на AK-47 оцеляват и са прехвърлени върху бъдещите модели.

Това е първата полу- и напълно автоматична пушка с калибър 7.62х39 мм в страната, която с пълнител за 30 патрона и ефективен диапазон от 800 метра.

Една от основните характеристики на оръжието е способността му да работи при всякакви метеорологични условия – от -40 до +60 ?, дори след силни дъждове и прашни бури.

Днес, 70 години след раждането му, AK-47 остава едно от най-широко използваните оръжия по света благодарение на неговата надеждност, цена и мощни амуниции.
Според проучванията на Оксфордския университет днес в света има около 100 млн. автомата “Калашников”, 75% от които са AK-47. / arenashok


Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.