Сухопътните войски на Република България са основният вид въоръжени сили в Българската армия.
Те подготвят и поддържат сухопътни формирования, способни за развръщане и участие в пълния спектър операции в системата на колективната отбрана на НАТО – както на територията на страната, така и извън нея.
Сухопътните войски към 2015 г. са били с численост 24 400 души, според Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили (ПОИМВС) до 31 декември 2015 г. българските сухопътни войски трябва да бъдат сведени до 14 310 и да разполагат общо със 160 танка, 378 бронирани машини и 192 артилерийски установки. Фактически се извършва реформа, която намалява броя не техническите единици – към 31 декември 2004 г. българските сухопътни войски са имали 567 танка, 965 бойни бронирани машини и 666 артилерийски установки.
История
От Освобождението до Втората световна война
Историята на сухопътните войски започва през 1878 г. с обнародването на указа на княз Александър Дондуков за създаване на Българската земска войска.
През 1885 г. тя защитава Съединението на България. Навеки остават в българската историческа памет боевете при Видин, Гургулят, Сливница и Три уши.
През Балканската и Междусъюзническата войни сухопътните войски превземат Одрин, самоотвержено се сражават при Люлебургаз, Лозенград, Булаир и завоя на р. Черна.
От Втората световна война до 10 ноември 1989 г.
През Втората световна война България е съюзник (от 1 март 1941 до 9 септември 1944) на Нацистка Германия, но българският цар Борис III никога не изпраща български войски в помощ на Вермахта на Източния фронт или където и да било другаде. На 8 септември 1944 г. войските на 3-ти украински фронт, под командването на маршал Фьодор Толбухин, навлизат на територията на Царство България. България обявява на нацистка Германия война на 8 септември 1944 г. На следващия ден идва на власт доминираното от Българската комунистическа партия правителство на Отечествения фронт.
След 9 септември 1944 г. българските воини се сражават заедно със съветските при Белград, Ниш, Страцин, Куманово, Драва, Мур и на много безименни височини. Българските пехотинци посрещат края на Втората световна война във Виена.
Благодарение преди всичко на военното си участие във Втората световна война (9 септември 1944 – 9 май 1945) България успява да намали неблагоприятните последици от участието си преди това във войната (макар и без войски) на страната на победените Сили на Оста. На страната все пак, като бивш техен съюзник и въпреки хилядите жертви на фронта за българската пехота, са наложени репарации, отнемат и се територии, придобити по време на подкрепата на Силите на Оста, най-важната от които е излазът и на Бяло море, дълго време не е приемана (чак до 1955 г.) в новата международна организация ООН.
През периода на управление на Отечествения фронт начело с БКП (9 септември 1944 – 10 ноември 1989) България се счита за най-лоялния съюзник на СССР. По време на Пражката пролет Българската народна армия изпраща войски в Чехословакия в подкрепа на съветските войски.
През 1973 г. се формира Командване на Сухопътните войски, на което се вменява ръководството на подготовката, окомплектоването и развитието на сухопътните обединения, съединения и части.
След 10 ноември 1989 г.
През 1996 г. Командването на Сухопътните войски се реорганизира в Главен щаб на Сухопътните войски, като постепенно структурите на войските и силите преминават от армейско-дивизионна организация към корпусно-дивизионна и впоследствие – към корпусно-бригадна организация.
На 29 март 2004 г. България става член на НАТО.
Реформата за оптимизация и модернизация на войските и силите продължава. През юни 2006 г., в изпълнение на Плана за организационно играждане и преструктуриране на БА до 2015 г., Главният щаб на Сухопътните войски се реорганизира в Щаб на Сухопътните войски, закрити са Командването на ОС (втора армия), Командване „Изток“ (трета армия), Командване „Запад“ (първа армия) и Командването на Силите за специални операции. Съединенията и частите преминават на пряко подчинение на Щаба на Сухопътните войски. / bg.wikipedia.org
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.