Според американските експерти новата маскировъчна схема, забелязана наскоро в Су-57, е безполезна. Изключителната функция на самолета, по техни думи, е въпрос на дизайн и маркетинг.
Руските изтребители от 5-о поколение Су-57 неотдавна се сдобиха с нов камуфлаж. Според пилотите най-новата текстура на камуфлажа значително ще намали оптичната видимост на самолета, когато се намира във въздуха.
Но според американския портал The National Interest цветовата схема няма да е толкова ефективна на практика.
В текста се твърди, че комбинацията от ярки цветове на долната страна на корпуса и по-тъмни тонове отгоре създава рязък преход, видим при всякакви условия. Това може да навреди на оптичната “невидимост” на самолета.
Такива образци на дигитален камуфлаж имат потенциал да заблудят човешкото око, но въпросът е доколко са ефективни днес, макар да са си изпълнявали функциите през XX век, отбелязват авторите.
В съвременния въздушен бой маскировъчните схеми на самолетите нямат никакви функции в борбата срещу самонасочващите се ракети клас “въздух-въздух” и “земя-въздух”, които използват високо чувствителна инфрачервена насочваща се глава.
Самолетът има дори още по-малки шансове да се “скрие” от най-новите радарни системи, които използват фазирани антенни решетки.
И така, при евентуален въздушен конфликт с изтребители от пето поколение, “изходът” от сблъсъка ще бъде решен далеч преди пилотите да успеят да видят с очи опасността.
Според автора на статията най-новият камуфлаж на руския Су-57 е единствено маркетингов въпрос.
Това е опит на руския военнопромишлен комплекс да убеди чуждестранните партньори (преди всичко Индия), че самолетът е силно търсен както на вътрешния, така и на външните пазари.
Така, по негови думи, Русия се опитва да убеди Индия, че работите по самолета напредват, за да върнат интереса им към проекта. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.