Мъжът, който предотврати Трета световна война и жертва кариерата си

Място: “Серпухов-15”, команден и контролен пункт за ранно предупреждение за балистични ракети на юг от Москва.

Време: малко след полунощ, 26 септември, 1983 г.

Офицерите от елитните Съветски части за въздушна отбрана тъкмо застъпват на нощна смяна на върха на тайна инсталация. Командирът им – 44-годишният подполковник Станислав Петров, се разполага на стола си и се готви за поредната рутинна смяна, когато изведнъж тишината в бункера е прекъсната от вой на сирени.

Офицерите вдигат поглед към оживелите гигантски екрани и мигащите конзоли, които показват, че Русия е обект на ядрена атака. Още по-тревожно е, че червеният бутон близо до стола на командира започва да пулсира. Това е копчето за “деня на страшния съд”, с което се задействат хиляди руски ракети срещу Запада.

Петров е опитен професионалист – на тази служба е от началото на 1970-те, но дори и той не е подготвен за мащаба на кризата. Системите му индикират, че наблюдателен сателит “Мълния” е изпратил сигнал до бункера. След като анализира данните от сателита, компютърът на системата за предупреждение стига до извода, че от континенталната част на САЩ е изстреляна междуконтинентална балистична ракета с множество ядрени глави.

Персоналът все още е в шок, когато системата съобщава, че е изстреляна втора ракета, после още една и така до пет, които очевидно летят към руските градове.

Ракетите ще са над Русия след 30 минути. На Кремъл му трябват 15 минути, за да инициира изстрелване, следователно мъжете в бункера имат най-много 10 минути да действат. Ако се забавят, шансът за ответен удар ще е загубен – завинаги.

Никакво време за мислене

Както Петров казва по-късно в интервю за “Гласът на Русия”, “В продължение на 15 секунди бяхме в шок. Трябваше да разберем какво следва”.

Всички крещят. Електроните карти и конзолите непрекъснато мигат. Останалите офицери предполагат, че едно или две изстрелвания на ракети може и да са компютърна грешка, но не и поредица от пет ракети. Със сигурност това е истинският удар в деня на страшния съд. Той трябва да натисне бутона и да задейства процеса на изстрелване. “Това не беше работа за нервни хора”, казва той. “Шокът, удивлението и объркването бяха толкова големи, че нещата лесно можеше да прераснат в паника”.

Гулаг, куражът и светът

Когато буквално държиш в ръцете си съдбата на човешката раса, паниката е последното нещо, от което имаш нужда. На фона на цялата тази какафония, докато времето тече безмилостно, Петров прави нещо нетипично за военните. Също като Василий Архипов, героят от Кубинската ракетна криза през 1962 г., който отказва да изстреля ядрени торпеда срещу американските кораби въпреки сериозната провокация, командирът на въздушната отбрана пренебрегва протокола и избира да не валидира индикациите за атака.

Юрий Василиев пише в “Московски новини”: “Той трябвало да натисни бутона. Защото всички сигнали показвали недвусмислено, че САЩ са атакували СССР. Негов дълг било да натисне бутона. Все пак, той – Станислав Петров – е един от хората, писали инструкциите именно за подобен род действия. Но той не го натиска”.

Решението на Петров се основава единствено на неговата интуиция и логична мисъл. “Когато хората започват война, те не я започват само с пет ракети”, казва той. “С пет ракети можеш да нанесеш само минимални щети”.

И допълва: “Второ, по дефиниция компютърът е безмозъчен. Има много неща, които той може да сбърка с ракетна атака”.

Колко близко бил светът до война?

Петров е брънка от верига от заповеди с множество проверки, създадена с цел предотвратяване на случайна или злонамерена употреба на стратегическите ракети на Москва. Основната му задача е да следи сигналите от сателитите. Той може да ескалира проблема до централата си, която докладва на съветския Генерален щаб, а само той може да се консултира с политическия елит дали да се предприеме контраудар.

Освен това наземните радари на Русия не са засекли изстрелване на ракети. Не се знае какво се случва зад стените на Кремъл през онази нощ, но е малко вероятно руските ръководители начело с Юрий Андропов да са взели решение да пуснат ядреното си оръжие без множество потвърждения, включително по горещата линия с Белия дом.

Онова, което прави ситуацията опасна обаче, са събитията, довели до кризата. Най-големият фактор е Роналд Рейгън. От 1980 г. президентството му преследва руснаците с фанатична отдаденост. “Много от съветниците му отдавна подкрепяли моделирането и активното планиране на ядрена битка”, пише Никълъс Томпсън в “Уайърд” (Wired). “Te са “потомци” на Херман Кан, автор на “За термоядрената война и да мислиш за немислимото”. Вярват, че страната с най-големия арсенал и изразена готовност да го използва разполага със средствата да постигне целта си и да извоюва преднина във всяка криза”.

Съветските лидери, които са обсебени от опасността от изненадващ ядрен удар от страна на САЩ, изпращат инструкции на шпионите си по цял свят да търсят доказателства за подготовката му. КГБ твърди, че също както Адолф Хитлер е организирал помитаща атака срещу Русия през 1941 г., Рейгън и кохортите му планират нещо подобно и вярват, че САЩ, ако не Европа, могат да оцелеят при евентуална размяна на ядрени удари.

Всъщност, при Рейгън американците се впускат в опасна авантюра, която лесно може да отприщи ядрения ад. САЩ провеждат няколко учения по психологическа война, като например изпращането на военноморски сили и стратегически бомбардировачи в местности близо до стратегически бастиони на Москва.

Нещо по-лошо – само три седмици по-рано в отношенията между двете страни настъпва сериозно охлаждане, след като СССР сваля самолет на Корейските авиолинии, подозрително отклонил се на стотици километри навътре в територията на Русия. Сред над 200-те жертви е американски военен офицер и Вашингтон определя стрелбата като пореден убийствен акт от страна на “злата империя”. (Напълно друг въпрос е, че самолетът най-вероятно е изпратен на смърт от американците като част от многостранно наблюдателно учение с участието на шпионски сателит и шпионски самолети СР-71).

Петров се оказва в окото на перфектната буря. Както резюмира самият той: “Ако бяхме решили да действаме, в момента нямаше да има Америка”.

Престъпление и наказание

След това става ясно, че фалшивите тревоги са причинени от рядка таподредба на слънчевата светлина върху облаци на висока надморска височина и изключително необичайната орбита на сателита.

В онзи ден Петров спасява планетата, но изобличава недостатъците на една система, построена на много висока цена. В дистопичната съветска система неговото награждаване би било равнозначно на шамар в лицето на елитните съветски сили. Така че го наказват.

По време на одита на Петров му задават глупави въпроси, като например защо не е водил дневник. Не го уволняват, но не го повишават в полковническа длъжност при пенсионирането му, което сериозно повлиява на пенсията му.

След разпадането на СССР обаче шефовете на Петров разкриват подвига му и той се превръща в знаменитост на Запад. През февруари 2013 г. той получава наградата “Дрезден”.

Краят на играта: “Периметър”

След инцидента Москва решава да ускори въвеждането на по-стабилна – и тайна – система, известна като “Периметър”. Тя е проектирана така, че да оцелее при наситена ядрена бомбардировка от Запада и да остане в латентно състояние при фазата на Армагедона; в отсъствие на контакт с човек тя приема, че е налице най-лошият сценарий и автоматично пуска “командни ядрени ракети” срещу Запада. Системата все още функционира, но вече не е секретна – като част от мерките, предприети за разведряване на отношенията със Запада. / bg.rbth.com

https://wars.bg/Гарантирано-ядрено-възмездие-Как-раб/