“Това е като когато детето отива на училище за първи път . От една страна може да се каже, че вече е доста голямо, а от друга – през главата ти минава мисълта, че това е само началото”, възбудено казва Николай Семаков, който “отговаря за доставката” на първия руски подводен крайцер “Юрий Дългоруки” (проект №955 “Борей”).
През следващите години новите подводници на “Севмаш” ще плават в морета и океани по-често. До 2020 г. “Севмаш” планира да построи 15 ядрени подводници ново поколение – 7 “Ясени” и осем “Бореи”.
Семаков е началник на отдел “Корабостроене” в “Северното предприятие за машиностроене” (“Севмаш”). По първата си подводница работи цели 17 години.
“Това беше първата проверка за цялата ни промишленост, защото по всеки проект работят над 600 предприятия. Цялата ни промишленост! Дали сме в състояние да създадем толкова сложен съд? Практиката показа, че можем и още как. Въпреки че в този процес се сблъскахме с купчина проблеми и много неща трябваше да се доработват след първите изпитания. Затова пък следващата подводница “Александър Невски” бе завършена за седем години, а “Владимир Мономах” – за шест”, разказва Семаков.
От влекачи и баржи до понтони и рибарски кораби – за последните няколко десетилетия в “Севмаш” са пострени над 100 кораба за Германия, Швеция, Норвегия, Холандия. Развитието на гражданското корабостроене помага на най-голямата военна корабостроителница в Русия да се задържи на повърхността и практически я е спасява през 1990-те г. от закриване.
“Строителството на подводници сега е своеобразен бизнес. Мина времето, когато нашите производствени проблеми се решаваха по заповед на партията. Днес е важно да умееш да се договаряш – и за цените, и за сроковете. Намираме се в тези тежки пазарни условия”, обяснява началникът на екипа по измерване и изпитания Александра Власова – победител в националния конкурс “Инженер на 2012”
Степента на отговорност на Власова и нейния екип е огромно. На работните дълбочини на подводницата потокът на водата от централния отвор би могъл лесно да разсече човек на половина. Не е случайно, че по време на празнични трапези третият тост винаги се вдига “за издържливостта на трайната обвивка”.
Подводниците всъщност не се строят – те се заваряват. Благодарение на милиони заварки, които съединяват стотици хиляди части, се създава една съвременна подводница. До всяка заварка стои името на майстора и тези данни се съхраняват през цялото време, докато се използва подводницата. И освен че всяка спойка след това се проверява внимателно с рентген и ултразвук – личната отговорност за всяка една грешка, която може да предизвика катастрофа, равна на чернобилската, значително влияе върху качеството на труда.
Руски мегазаводи: История на „Адмиралтейската корабостроителница“
Има обаче и видове работи по заваряването, където никакъв опит и майсторлък не може да помогне. Тук на сцената излизат роботите.
“В такива случаи заварките са съвършени”, с голямо вълнение подчертава инженерът по електроника първа категория Сергей Рижков. Спираме пред кръгло прозорче, което се намира по средата на огромна бъчва с височина четири етажа и обем 900 м³. Зад дебелия прозорец огромна ръка на робот с електронна пушка се бори с купчина желязо. Електронният лъч от цевта се плъзга по метала и оставя след себе си идеална спойка.
От 42-я монтажно-стапелен цех на “Севмаш” излиза първата съветска ядрена подводница “Ленински комсомол” (1957), а десет години по-късно – и първата в света титанова ядрена подводница “Златната рибка” (1968), чийто скоростен рекорд 84 км/ч под водата остава ненадминат. Постепенно на предни позиции в откриването на нови граници излиза 55-ят цех. В него през 1980-те г. е създадена серия от най-големите стоманени “хищници” в света с дължина, равна на две футболни игрища, и височина на 9-етажна сграда – това са подводниците по проекта №941 “Акула”, които са включени в книгата на Гинес.
“Трябва да се подчертае, че цялото оборудване е руско производство. Електронната пушка се прави от Научноизследователския институт “Прогрес” в гр. Ижевск. Това е единствената система с възможност за неограничено движение в пространството. Много хора са чували за нея… и много от тях биха искали да я имат – и американците, и немците, и японците”, с гордост казва Рижков.
От огромната бъчва е изпомпан целият въздух до нивото на космическия вакуум. Точно такива условия са необходими, за да се постигне високото качество на заваряването. В тази камера се правят спойките на сглобките, от които пряко зависи безшумността на подводницата.
Незабележимостта е главното оръжие на всяка подводница и до нея се свежда целият смисъл на съществуването на подводния флот. Подводницата, която е открита в решаващия момент, веднага бива унищожена, затова нейната безшумност е постоянната и най-голяма грижа на проектантите. Процесът по заваряване с електронния лъч до голяма степен решава проблема.
Между другото, черният като катран “безшумен” изглед е само външната страна на многобройните технологии, скрити под изключително издържливата стоманена обвивка. Това са технологични тайни, които осигуряват на руските подводници възможността да остават незабелязани сред противоподводните учения на НАТО и от време на време да се появяват в Мексиканския залив.
Или с острото си “око” и чувствително “ухо” да засичат и разпознават противника на разстояние над 200 км. И в края на краищата да сложат точка на голямото количество въпроси, които тревожат някои зад океана, от типа на: как така руската противокорабна система “Оникс” е по-добра от американския “Харпун”, или как така руските крилати ракети имат два пъти по-голям обсег от “Томахоук”-а. / bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.