Доброволческата общност за съдействие на армията, авиацията и флота (ДОСААФ) в Санкт Петербург е основана през 1940 г. (когато градът все още се нарича Ленинград) и има славна история.
“Да си водолаз не е кариера, това е начин на живот!”, твърди Валерий Овчаренко, директор на отдела на ДОСААФ, в който се преподават морски умения на студентите, решили да се гмурнат в елитната подводна професия.
Базираната в Санкт Петербург ДОСААФ е Доброволческа общност за съдействие на армията, авиацията и флота. Такива общности са широко разпространени по време на Съветския съюз и докато са цивилни, винаги поддържат тясно сътрудничество с армията и флота, за да подготвят хората, особено младежите, за военна служба. Що се отнася до специализираното морско училище на ДОСААФ, от самото си начало то е натоварено със задачата да подготвя водолази и продължава тази своя мисия и днес.
Водолазите са от жизненоважно значение за оцеляването на Ленинград през Втората световна война (1941-1945 г.), когато германците държат града под обсада в продължение 872 дни и единственият начин да се осигурят храна и гориво на жителите е по Пътя на живота през езерото Ладога.
Врагът непрекъснато бомбардира линиите за доставки и комуникации, а понякога се водолазите да се гмуркат, за да изкарат чувалите с пшеница или барелите с бензин от потънали шлепове. През 1942 г. те построяват и подводен газопровод и електрически кабел, които помагат на 2 млн. обсадени души да получат светлина и топлина.
По време на войната морското училище на ДОСААФ подготвя водолази и радио оператори, които да построят комуникационните линии под водата. След войната училището се специализира в по-мирни задачи, например обучение на подводни заварчици.
Оборудването за гмуркане е тежко и сложно, така че една от най-важните цели е да се помогне на студентите да се упражняват под водата. Ето защо всеки студент прекарва между 11 и 20 часа в подводната зона за обучение (което определя и ранга, за който се квалифицира водолазът).
От друга страна, ученето не се ограничава само до гмуркане. Теоретичните и специални умения също са важни – например изготвянето на ръководство, подготовката, подводните видеоматериали и първа помощ.
По време на подводна тренировка студентите се сблъскват със задачи, подобни на реалните. Например търсене на метални винтове, разпръснати на дъното на басейн, разплитане на въжени възли или премахване на паднали предмети. Нито едно от тези неща не е лесно за правене, когато се носи екипировка, но това е работата на водолазите.
Учениците се учат и да общуват с колеги на сушата. Издърпвайки специален кабел (“сигнален кабел”), човекът под водата може да изпраща сигнали до останалите над водата. Например издърпването веднъж означава: “Аз съм на дъното, всичко е наред”.
Работата може да бъде опасна и ДОСААФ има съоръжения за подготовка на бъдещите водолази за всичко. В един район има кораб модел, изправен пред тежка ситуация – потъва или е подпален (или просто, за да бъде по-забавно, и двете). И студентите трябва спокойно и бързо да евакуират кораба.
Не всеки може да стане водолаз обаче. Това изисква добро здраве, защото водолазите са под постоянно напрежение. Така че едно от първите неща, които ДОСААФ изисква, е задълбочен медицински преглед и тестове, включително престой в камера под налягане. Само ако здравето ви е достатъчно добро, можете да продължите да се обучавате.
ДОСААФ е исторически свързана с руската армия, затова се обръща много внимание на патриотичния дух на ученика. “Хората не са родени патриоти, те стават патриоти”, пише на интернет страницата на училището, според която целта е учениците да се подготвят да изпълняват военните си задължения.
Когато (и ако) студентите успешно преминат изпитите и завършват образованието си, те получават сертификат, потвърждаващ професионалния статус на водолаза. След това всички пътища са отворени. Морето ги чака. / bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.