Денят, обединил Русия: 5 известни филма за 22 юни 1941 г.

Денят, обединил Русия: 5 известни филма за 22 юни 1941 г.
На 22 юни 1941 г. нацистките войски нахлуват в Съветския съюз и поставят началото на война, продължила четири години и превърнала се в най-ужасяващия сблъсък в историята на Русия. Този трагичен ден, който е жив в паметта на руснаците и до днес, оставя своя отпечатък и в руското кино.

“Летят жерави” (“Летят журавли”) (1957)

След като гледа този култов филм, Никита Хрушчов избухва в гняв и нарича главната героиня “курва”. Трагичната съдба на Вероника, изиграна от Татяна Самойлова, обаче се превръща в символ на трудностите, които съветските жени са принудени да търпят по време на войната. Тя докосва милиони сърца не само в СССР, но и отвъд пределите му. “Летят жерави” получава “Златна палма” през 1958 г.

Смятаният за най-известния руски филм за началото на Великата отечествена война разказва историята на двама младежи – Вероника и Борис, които се влюбват точно преди тя да избухне. Въпреки че обича Вероника силно, Борис следва своя дълг и се записва като доброволец за фронта, откъдето никога не се връща. Но дори когато Борис изчезва, Вероника, вярна на любимия си, таи надежда да получи вест от него, макар че трагичните обстоятелства я тласкат в обятията на братовчеда на Борис, който има свои собствени намерения.

“Брестката крепост” (“Брестская крепость”) (2010)

Тази историческа военна драма разказва за отбраната на Брестката крепост от нацистите през юни 1941 г. Събитията са представени през погледа на едно 15-годишно момче и проследяват основно три зони на съпротива срещу дългата германска окупация.

Сюжетът следва събитията, като се придържа към историческите факти. Въпреки че са много по-малобройни от врага, полковете на крепостта удържат нападенията на германските сили близо месец.

“Мачът” (“Матч”) (2012)

Историческа драма за “Мача на смъртта” между съветските футболисти и германските въоръжени сили в окупирания Киев.

Филмът разказва за летния 22 юни 1941 г., когато всички жители на Киев чуват гласа на Левитан: “Внимание! Говори Москва! Граждани на Съветския съюз! Излъчваме съобщение от съветското правителство. Днес в 4:00 ч. сутринта, без да предявят никакви искания към Съветския съюз, без да обявят война, германските сили нахлуха в страната ни…”

След като започва войната, много от футболистите от ФК “Динамо” се опитват известно време да се бият в съпротивата, но скоро са отрязани от партизаните и от фронтовата линия. Вместо да напуснат окупирания град, те решават да останат в Киев и започват работа в местния хлебозавод. Докато германският сили не организират серия “приятелски мачове” с окупираните местни играчи.

“А утрините тук са тихи” (“А зори здесь тихие”) (1972)

Тази адаптация на едноименния роман на Борис Василев, който разказва историята на пет млади жени, служещи в противовъздушен артилерийски отряд по време на Втората световна война, става най-печелившия филм на годината в СССР. В лентата млади доброволки, които току що са се научили да държат оръжие, трябва да победят огромен брой нацистки войници и да покажат поразителна смелост в сблъсъка с врага.

“Утре беше война” (“Завтра была война”) (1987)

Тази драма се развива през 1940 г., година преди войната, когато Съветският съюз е пометен от политически репресии – време, когато дори четенето на поезията на Сергей Есенин се смята за позорен и укорим акт. Група ученици сформират представите си за приятелство, справедливост и дълг – понятия, които изглеждат много размити на фона на чистките на НКВД и масовата държавна идеология.

Войната започва чак във финалната сцена на филма, след като една от героините се опитва да успокои оправдания, но съкрушен баща на ученик, самоубил се, след като бил притиснат да го обяви за враг на народа.


Loading...

“Догодина със сигурност ще е щастлива година, ще видиш”, казва момичето, докато войниците започват марша си към отбраната на страната от чуждестранните войски.
Източник: bg.rbth.com

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.