Копия на копията: кои са най-лошите производители на автомат „Калашников“?

Копия на копията: кои са най-лошите производители на автомат "Калашников"?
В Русия посочиха петте най-лоши производителя на автомат „Калашников“ по света.

В списъка попаднаха Китай, САЩ, Ирак, Етиопия и Пакистан. На всяка от страните от Калашников.Media посветиха отделно видео. Специалистът от концерна Владимир Онокой не просто изброява най-лошите производители, но и разказва особеностите на най-неудачните чуждестранни версии на АК.

5. Китай

СССР предава на Китай технологията за производство на АК още през 1956 година. Ранните варианти на автоматите от китайско производство никак не са лоши, отбелязва Онокок. Но се срещат и ненадеждни образци, на които, например, цевта им се движи в цевната кутия.

С времето китайските заводи започват да внасят предложения с цел рационализация на производството на АК и далеч не всички от тях са оправдани. Падането на качеството се оправдава с ниската цена. Според специалиста на концерн „Калашников“, ако използваните АК се продават на международния пазар средно за $400, то китайският образец струва около $93.

Проблеми имат достатъчно: слаба пружина на екстрактора, чупливи предпазители, разбиващи се на парчета затвори, слаба точност и много други.

4. Ирак

Ирак получава технологията за производството на АК от Югославия, която никога не е имала лиценз за производство на оръжието. „Иракският автомат е на практика пиратско копие на пиратското копие“, твърди Владимир Онокой.

В първите години производството на построения край Багдад завод се отличава с нелошо качество. Но дългата война с Иран оказва силно влияние на иракската икономика. До средата на 1980-те югославските специалисти си тръгват от Ирак, след което качеството на автоматите силно пада.

Иракските оръжия нямат хромиран канал на цевта, затова и бързо ръждясват. Също така възникват проблеми с термообработката на малките детайли, заради което, например, се чупят прицелните планки. Онокой разказва, че веднъж му е попаднал иракски автомат, при който заради неизправност в резето пълнителят се е мърдал. Това не позволявало патронът да се зареди в патронника.

3. САЩ

https://youtu.be/yl3ZgQKpQeA

На трето място попадат Съединените щати, Десетки американски фирми се занимават с производството на АК. Според Владимир Онокой на територията на САЩ се правят както едни от най-добрите, така и някои от най-лошите варианти на „Калашников“.

Първоначално с производството се занимават неголеми занаятчийници, които правят добро оръжие, продукцията им е скъпа. С времето обаче броят на производителите расте и на бял свят се появяват едни от най-лошите копия на АК в света.

Един от тези производители е компания Inter Ordnance. Автоматите ѝ са с криви цеви, разпадащи се затвори и пр. Още един ненадежден производител е компания Century Arms, която също произвежда „Калашников“. „Наричат ги ‘две в едно’: и автомат, и ръчна граната. От нормалната ръчна граната се отличава по това, че може да се взриви във всеки един момент“, отбелязва руският оръжейник.

2. Етиопия

Производството на АК в Етиопия, съдейки по всичко, се организира от севернокорейски специалисти. Етиопските автомати имат слаба корозийна устойчивост, некачествени деформирани нитове и нискокачествена пластмаса. Дори след 60 години оригиналните съветски автомати изглеждат и работят по-добре от тези копия.

1. Пакистан

На първо място се оказват пакистанските АК, произведени в занаятчийски работилници. Владимир Онокой разказва за опита си от познанството с тези оръжия.

По негови думи от 30 такива АК 20 стрелят така, че на дистанция от 50 м куршумът попада отстрани на мишената.

Това е свързано с примитивното производство на ствола. Впрочем, по-добре да видите с очите си.  / bg.rbth.com

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.