Величието на Българската народна армия

Величието на Българската народна армия
Българска армия или българска войска е името, с което традиционно са известни въоръжените сили на Княжество България (1879 – 1908), Царство България (1908 – 1947), Народна република България (1946 – 1990) и Република България (след 1991).

Наименованията са различни в различни исторически периоди. От 1879 до 1884 г. се нарича Българска земска войска, от април 1884 до 9 септември 1944 г. се нарича Българска войска, от 9 септември 1944 до 11 май 1950 г. се нарича Българска народна войска, от 11 май 1950 до 1 декември 1991 г. се нарича Българска народна армия, а от 1 декември 1991 г. до днес се нарича Българска армия.

Те включват трите вида въоръжени сили войски: Сухопътни войски, Военноморски сили, Военновъздушни сили и различни формирования и структури, директно подчинени на Съвместното командване на силите, на Министерството на отбраната на Република България и на Президента, като Служба военна полиция, Националната гвардейска част на България и други. Специалните сили са подчинени директно на началника на отбраната (генерал * * * *), формирайки четвърти оперативен компонент, наред със сухопътните войски, ВВС и ВМС.

Официалният празник на Българската армия е Денят на храбростта и Българската армия на 6 май, Гергьовден.

Главните задачи на армията са отбраната на страната от външно нападение и реализиране на националната външна политика с военни средства. Наред с това в определени периоди тя е въвличана и за постигането на вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през 1881 г., 1886 г., 1923 г., 1934 г. и в преврата от 9 септември 1944 г., при потушаването на селските вълнения от 1900 г., Дезертьорските бунтове от 1918 г., бунта от юни и метежа през септември 1923 г., действа срещу въоръжената комунистическа подривна дейност на т.нар. „партизани“ в старите и новообединени предели на държавата през 1941 – 1944 г., след т. нар. Деветосептемврийски преврат 1944 г. създава и участва в силови действия и наказателни акции срещу т. нар. „Антинародни елементи“ – лица вражески настроени към властта на правителството на ОФ през 1944 -1945, но също и лица имащи фашистки убеждения както с редовни войскови части, така и със специални съединения и органи с военно полицейски и политически функции – Помощник командирите, Гвардейските единици (Българска народна гвардия – военни единици съставени от доброволци с военно политически и военно полицейски функции) и РО 2(военно полицейския отдел за политически пресъпления при военното разузнаване) при Разузнавателния отдел при Щаба на войската в полза на т. нар. Народен съд за охрана на арестанти и изпълнение на смъртни присъди както и в наказателни операции срещу т. нар. „Горяни “ 1946 – 1947 г. – партизанско антиотеченофронтовско движение, а така също и при преименуването на българските мюсюлмани в края на 20 век.

Александър Стамболийски в след 1920 г. изгражда трудови войски, които особено по време на тоталитарната държава служат най-вече по необразованите сред българските цигани и турци да придобият професионални умения през периода на своята задължителна служба докато се трудят като работници на големи и по-малки обекти – заводи, пътища, военни обекти, мостове и други.

Българската войска през 1878 – 1885 г.
Българската армия е създадена под наименованието Българската земска войска от Българското опълчение на основата на „Временните правила за Българската земска войска“ от 25 април (7 май нов стил) 1878 г. и със заповед № 1 от 8 юли (20 юли нов стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Щабът на войската по това време се намира в Търново. На 10 юли (22 юли нов стил) 1878 г. със заповед № 3 отново на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска.

На 18 ноември 1878 г. с указ на Княз Александър Батенберг I, е създадена служба „Въоръжение“. Тъй като бившият началник на Българското опълчение генерал-майор Вадим Давидов е уволнен от армията поради влошаване на здравословното му състояние, на 12 юли (24 юли нов стил) за началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, а за началник на щаба полковникът от генералния щаб Липранди. За началник на българската артилерия е назначен полковникът от гвардейската конна артилерия Лесовой. За завеждащ инженерната и сапьорната част – военният инженер щаб-капитан Саранчов.

От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се преименува на Българска войска (по-късно – на армия). По силата на Търновската конституция и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на 3 военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София.

В мирно време българската войска на действителна служба наброява общо 16 240 души и се състои от 21 пеши дружини, 4 конни сотни, 6 пеши, 1 планинска и 1 конна батарея, 1 ½ сапьорни роти, 1 обсадна рота и артилерийска паркова команда.

Пешата дружина в четириротен състав наброява 608 души без офицерите; конната сотня – 154 души; батареята – 8 оръдия и 293 човека, пешата, планинската – 268, обсадната – 320, конната – 155. Сапьорната рота се състои от 255, парковата от 100 души. През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност.

През 1883 година дружините са групирани в 5 бригади:

1-ва бригада с щаб София в състав 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та дружини
2-ра бригада с щаб Плевен в състав 7-ма, 9-та, 10-та, 11-та, 13-та и 14-та дружини
3-та бригада с щаб Русе в състав 15-та,17-та,19-та, 21-ва, 23-та и 24-та дружини
4-та бригада с щаб Шумен в състав 8-ма,12-та,16-та,18-та,20-та и 22-ра дружини

Конна бригада в състав 1-ви на Негово Височество конен полк и 2-ри конен полкове
С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени пионерна дружина и морска част.

По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. Българската армия е реорганизирана в 12 полка. / bg.wikipedia.org

Ето това беше Българската Армия в близкото минало:

IMG_6873-1024x1006

Випуск Родопски -1983

tn_20151117_153857

Випуск „Шипченски“ -1977 г.

tn_20151117_153909

Випуск „Априлски“ -1976 г.

tn_20151117_153919

Випуск „Освобожденски“ – 1978 г.

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.