Руските противотанкови управляеми ракети (ПТУР) могат да станат “най-лошият кошмар наяве за НАТО”, пише изданието The National Interest.
“Изглежда че Русия е изпреварила целия свят по осколочно-фугасни и термобарически бойни глави за противотанкови управляеми ракети, тъй като на практика всеки снаряд в инвентара на руската армия има варианти с тези бойни части”, се посочва в статията.
С подобни бойни глави са снабдени снарядите ПТРК “Метис”, както и ракетите “Атака”, които са с “доста опасен потенциал”, отбелязва авторът на материала, цитиран от РИА “Новости”.
Способността на ПТУР да поразяват сравнително неголеми цели на разстояние над пет километра значително разширява спектъра на възможностите на въоръжените сили, се подчертава в статията.
Един от най-разпространените начини за използване на ПТУР е огън с хеликоптер, пише изданието. Русия например използва снаряди 9М120Ф (разновидност на ПТУР “Атака” – бел. ред.), съоръжени с комбинирана бойна част – фугасна и обемно-детонираща – в действията си с ударни вертолети Ка-50 срещу терористите в Сирия.
Авторът на публикацията обръща специално внимание на ракетите ПТРК “Корнет” – едни от “най-мощните и точни бронебойни” снаряди. Според него термобарическите ракети превръщат “Корнет” в мощен инструмент за т. нар. системи с ограничен достъп (А2/AD), които ограничават вражеските сили чрез създаване на опасност за тяхното дислоциране или преместване. Експертът подчертава и високата мобилност на снарядите ПТРК “Корнет” и “Метис”.
“Те могат да бъдат транспортирани от неголеми групи от по двама-трима души, затова при необходимост могат да изпълняват функцията на високоточно оръжие в случай на нападение”, се посочва в материала.
Авторът отбелязва още, че подобни системи се привеждат в бойна готовност по-бързо от артилерийските комплекси с лазерно насочване. При това те не се нуждаят от скъпо лазерно оборудване, пише изданието. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.