За първи път от времето на войната в Афганистан руските военни влязоха в открит сблъсък с въстанически сили, обучени от ЦРУ, пише The New York Times.
Но ако тогава такива сили доминираха в Афганистан, то сега в Сирия ситуацията е противоположна. Затова успешните действия на Русия принуждават Вашингтон да търси сътрудничество от Москва.
Изданието припомня, че преди година под натиска на хиляди бунтовници сирийската армия предаваше своите позиции, оставяйки дори територии, считани за бастиони на Башар Асад. Настъплението е поддържано от ЦРУ, осигуряващо противотанкови ракети. Дойдоха обаче руснаците и метежниците започнаха да отстъпват, пише The New York Times.
Реагирайки на руската военна операция, ЦРУ усили своята подкрепа за бунтовниците, осигурявайки доставката на още няколко стотици допълнителни противотанкови ракети, но и това не помогна.
„Русия победи”, цитира вестникът думите на политолога Майкъл Кофман от Международния център „Удроу Уилсън”
The New York Times отбелязва, че успешната стратегия на Москва в региона принуждава администрацията на Барак Обама да установи диалог с Владимир Путин.
Анализирайки причините за военните успехи на Кремъл в Сирия, бившият американски военен разузнавач Джефри Уайт отбелязва, че Русия изгради в Сирия мощна разузнавателна мрежа и получава по-пълна информация за позициите на джихадистите. Това позволи концентрирането върху конкретни цели и осъществяване на пределно ефективни бомбардировки.
Трябва да се признае, че много от задачите, поставени от Путин преди старта на военната операция в Сирия през септември миналата година, сега са постигнати, отбелязва The New York Times.
„Путин достигна много основни цели – подкрепи правителството на Асад, запази достъпа до морската база в Средиземноморието и използва Сирия като полигон за изпитания на авангардни руски технологии”, обобщава публикацията.
Източник: news-bulgaria.info
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.