National Interest: Историята на съветския убиец на танкове РПГ-7

National Interest: Историята на съветския убиец на танкове РПГ-7
Съветският „убиец на танкове” РПГ-7 и до сега е търсен в целия свят, а неговите „наследници” правят руската пехота опасен съперник за бронетанковия потенциал на противника, счита експертът от списание National Interest Кайл Мизоками

Първият модел на противотанковия гранатомет, снабден с кумулативния боен заряд, постъпил в Съветската армия през 1949 г. РПГ-2 биел на 150 м и прогарял 18-см броня.

„С него дори неопитният новобранец можел да унищожи най-новите танкове на НАТО” – пише Мизоками.   През 1961 г. е пуснат в серия РПГ-7. Новият модел вече пробивал 26-см стоманени листове от разстояние 200 м.

Освен това той бил снабден с удобен телескопичен прицел. „Прост и ефективен, той станал един от най-действените противотанкови въоръжения в следвоенния период” – счита коментаторът.   Оказало се, че РПГ-7 може да поразява и въздушни цели.

Експертът Говард Ротман счита, че 7 от 8-те свалени американски бойни вертолети в Афганистан от 2001 до 2009 г. са дело именно на тези съветски гранатомети.   Впрочем РПГ-7 се проявили не само в „горещи точки” по света.

Ирландската републиканска армия (ИРА) ги използвала против британските войски, а през 1981 г. членове на германската терористична групировка „Фракция Червена армия” използвала такъв гранатомет при покушението на американския генерал Фредерик Крезен.

Сега на смяна на легендарния РПГ-7 е дошъл далеч по-съвременният РПГ-29. С него са снабдени много мотострелкови поделения в Руските въоръжени сили.

Според автора на публикацията, за последния половин век Москва е постигнала голям прогрес в развитието на компактни противотанкови въоръжения.


Loading...

„Напрежението между Русия и НАТО расте и нашите стратези не трябва да забравят, че дори леката пехота на потенциалния противник може да бъде много опасна за нашата бронетехника” – обобщава Мизоками.
Източник: blitz.bg

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.